О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София 19.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 264/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Х. П. и И. Х. П. чрез техния пълномощник адв. И. Ж., срещу решение № 265 от 21.10.2016 г. по в.гр.д. № 401/2016 г. на Окръжен съд – Добрич. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждане на събраните по делото доказателства, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси: Може ли правният субект да се позовава на нищожност на сделка, сключена в противоречие със закона, след като нарушаването на законовите разпоредби при осъществяване на сделката е извършено от него / фактите, от които се прави извод за нарушение на закона, са му били известни/. Представлява ли това злоупотреба с право и допустимо ли е да се позовава на собственото си неправомерно поведение, за да заличи ефекта на сделката. Различава ли се положението на Държавата и на останалите правни субекти при извършване на тази преценка.
В писмен отговор на касационната жалба Д., представлявана от м. на р. р. и б., чрез пълномощника си – областният управител на област Д., изразява становище, че поставените от жалбоподателите въпроси не обосновават основание за допускане на касационно обжалване.
Същото становище е изразено и в отговора на касационната жалба, подаден от министъра на културата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 33 от 21.04.2016 г. по гр.д. № 492/2014 г. на Районен съд- Каварна, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на И. Х. П. и И. Х. П., че Д., представлявана от м. на р. р. и б., е собственик на имот № 000144 по картата на възстановената собственост на [населено място] бряг, общ. К., идентичен с поземлен имот с идентификатор 35746.20.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] бряг, и ответниците са осъдени да й предадат владението върху него, като на основание чл. 537, ал.2 ГПК е обезсилен нотариален акт № 117, т.V, дело № 1646/1998 г. за право на собственост върху земеделски имот, установено по реда на чл. 483, ал.1 ГПК, и нотариален акт № 21, т.І, дело № 41/99 г. за поправка на нотариален акт.
От фактическа страна по делото е установено, че с Договор № 44 от 25.06.1996 г., сключен на основание чл. 7 и чл. 18 ЗС, и чл. 52, ал.8 ППЗСПЗЗ, между упълномощен представител на Министъра на земеделието и хранителната промишленост от една страна като продавач , и ответниците И. Х. П. и И. Х. П. като купувачи, е продаден недвижим имот, състоящ се от 1.500 дка държавна земя, съставляващ имот І, върху който има изградени трайни активи- сгради- Рибарски заслон на заличеното ТКЗС [населено място], с местонахождение на имота [населено място] бряг, общ. К.. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че закупеният от ответниците имот със стар идентификатор № 000144 по картата на възстановената собственост на [населено място] бряг, е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 37564.20.118 по кадастралната карта на селото, и попада изцяло в територията на Археологически резерват „Я.. Установено е, че с Разпореждане № 1 от 07.02.1989 г. на Министерски съвет, обнародвано в ДВ бр. 14/1989 г., местността „Я.” в землището на [община], е обявена за Архитектурен резерват „Я.” с площ 90 ха и с граници на резервата и охранителната зона, определени в разпореждането. Същото е издадено при действието на Закона за паметниците на културата и музеите/ отм./, разпоредбата на чл. 4, ал.2 от който в действащата му към този момент редакция предвижда, че населени места, комплекси от паметници на културата и исторически места, които имат особено историческо, археологическо, етнографско, архитектурно и музейно значение, се обявяват за резервати от Министерския съвет. Вещото лице е установило, че като приложение разпореждането има графична част – топографска карта, върху която са отразени границите на резервата и на охранителната зона, както и че продаденият на ответниците имот попада в тези граници.
Преценявайки събраните по делото доказателства във връзка с разпоредби на Закона за паметниците на културата и музеите/ отм./ и Закона за културното наследство, въззивният съд е направил извод, че Архитектурен резерват „Я.” представлява обявена със закон културна ценност, която по силата на чл. 18, ал.1 от Конституцията на Република България представлява изключителна държавна собственост, която е публична. Оттук е направил извод, че договорът за покупко- продажба, от който черпят права ответниците е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на чл. 7, ал.1 ЗДС, съгласно който имотите и вещите- публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Същите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като са изяснени в съдебната практика и в правната доктрина. Безпротиворечиво се приема, че нищожността настъпва по силата на закона още от момента на сключване на сделката и не зависи от субективното отношение на страните по нея към порока, от който е засегната. Нищожната сделка не поражда права и задължения за страните и не може да бъде санирана. Нищожността, за разлика от другите видове недействителност на сделките, действа по отношение на всички, и всеки, който има правен интерес от това, може да се позове на нея.
Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, договорите, сключени в противоречие със закона, са нищожни. Това основание е осъществено, когато договорът противоречи на императивна правна норма, както е в случая. За наличието на това основание е без значение дали страните са нарушили закона, защото не го познават, или са действали съзнателно-достатъчно е обективно противоречие на договора или отделни негови клаузи с конкретна правна норма.
Обстоятелството, че страна по нищожната сделка се явява държавата, не е основание да се даде друго разрешение на поставените правни въпроси, тъй като в гражданскоправните отношения тя се явява равнопоставен субект.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 21.10.2016 г. по в.гр.д. № 401/2016 г. на Окръжен съд – Добрич
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: