О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 02.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 1687/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. С., М. А. С., З. И. Д. и В. К. П., всички от [населено място], [община] срещу въззивно решение № 160 от 10.01.2017 г., по гр. д. № 395/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 969 от 22.03.2016 г. по гр. д. № 691/2013 г. на Районен съд –Гоце Делчев .
Ответникът по касационната жалба И. К. Д. е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за това. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима.
Производството е образувано по иск на И. К. Д. за защита на нарушено владение с правна квалификация чл. 75 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв. Изключение от това правило са решенията по предявени искове за собственост и други вещни права и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за исковете за собственост. Те подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска /чл.280, ал.2, т.1 ГПК/. Тъй като с иска по чл.75 ЗС не се защитават вещни права, а се търси защита на едно фактическо състояние, каквото е владението, то за него се прилага общото правило на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, че не се допускат до касационно обжалване решенията на въззивни съдилища по граждански дела с цена на иска под 5 000 лева. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 ГПК размерът на цената на исковете за защита на владението е една четвърт от данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на спора, а ако няма такава- от пазарната стойност. В процесния случай, видно от приложената по делото оценка на земята /лист 12 от гр.д. № 691/2013 г. на Районен съд – Гоце Делчев/, цената на имота е 1 685,60 лева. При това положение съгласно чл.69, ал.1, т.3 ГПК цената на иска по чл.75 ЗС е под изискуемия минимум от 5 000 лв. за касационно обжалване.
С оглед горното, доколкото цената на исковата претенция, по която е образувано производството, е в размер под 5 000 лв., касационната жалба срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е недопустима и като такава не следва да бъде разглеждана.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Д. С., М. А. С., З. И. Д. и В. К. П., всички от [населено място], [община] срещу въззивно решение № 160 от 10.01.2017 г., по гр. д. № 395/2016 г. на Благоевградския окръжен съд..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1687/2017 г. по описа на ВКС, II г.о.
ОСЪЖДА И. Д. С., М. А. С., З. И. Д. и В. К. П. да заплатят на И. К. Д. сумата 600 /шестстотин/ лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: