О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
С., 25.09.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1935 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 1417 от 27.04.2017г. по ч.гр.д.№ 1323/2017г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено разпореждането от 16.01.2017г. по т.д.№ 3589/2015г. на СГС, ТО, 13 състав за връщане на депозираната от търговеца въззивна жалба срещу решението на СГС.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърдението е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по молбата по чл.63 ГПК в законоустановения срок по ал.2 – след изтичане на седмодневния срок след първоначално предоставения такъв, поради което е следвало да уведоми страната за продължаването му. Узнавайки за продължения срок, той вече бил изтекъл.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК по въпроса дали когато съдът се произнесе по молба за продължаване на срок след изтичане на минималния срок за продължаването /в случая седмодневен/, следва да уведоми молителя. Страната поддържа, че когато съдът се произнесе значително време след срока, с който е допустимо продължаването – 63,ал.2 ГПК, страната е в невъзможност да следи постановяването на акта на съда – в случая СГС се произнесъл около 20 дни след депозирането на искането, че продължава срока с още три дни от произнасянето си.
В писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на жалбата. Претендира заплащане на разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че въззивната жалба на [фирма] е била оставена без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметката на САС, като в последния ден от изтичането на срока за изпълнение на указанията /28.10.2016г./, пълномощникът на въззивника е подал молба за продължаване на срока, която е уважена с разпореждане от 14.11.2016г., с което срокът е продължен до 18.11.2016г. Поради неизпълнение на указанията, с разпореждането от 06.01.2017г., въззивната жалба е била върната. САС е мотивирал неоснователността на частната жалба срещу това разпореждане, позовавайки се на практиката на касационната инстанция, че при подаване на молба за продължаване на срок, страната е длъжна сама да следи за произнасянето, тъй като продълженият срок тече от изтичането на първоначалния и за съда не съществува задължение за уведоми страната за постановеното определение. Обсъдено е, че в конкретния случай, като не се е произнесъл своевременно по молбата, съдът фактически е удължил допълнително срока за отстраняване на нередовностите.
Искането за допускане на обжалването по поставения въпрос и при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК е неоснователно. По поставения от касатора въпрос е налице задължителна съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК на която САС се е позовал и е съобразил. Моментът, от който тече новоопределеният срок не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че е продължен. Законът не предвижда възможност за обжалването на акта на съда по искането за продължаване на срока, поради което несъобщаването му не води до нарушаване на процесуални права. Такова не следва и от неизпълнението на задължението на СГС да се произнесе по молбата своевременно. При положение, че страната бе проследила резултата от произнасянето, с което искането е било уважено, то забавата в постановяването на акта би била в нейна полза.
Разноските за производството подлежат на присъждане на насрещната страна, която ги претендира и доказва с договор за правна защита и съдействие за изготвяне на отговора на частната касационна жалба, в който е отразено плащането на възнаграждението в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Іт.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 1417 от 27.04.2017г. по ч.гр.д.№ 1323/2017г. на САС, ТО, 13 състав.
Осъжда ЕТ“Рунед-Р. Н. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 150 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: