О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр.София,
25.09.2017 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3586 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1840 от 05.06.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3835/2016 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено разпореждане от 19.04.2016 г., постановено по гр.д. № 820/2013 г. на Окръжен съд – София, с което е върната частна жалба с вх. № 252 от 03.02.2014 г. по същото дело.
Частният жалбоподател М. Д. Д. с адрес в [населено място], чрез процесуален представител адв. Д. С., поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено по изложени в жалбата съображения.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното въззивно определение е съобразено, че с разпореждане от 17.03.2016 г. Окръжен съд – София е указал на частния жалбоподател М. Д., в едноседмичен срок от съобщението да внесе по подадената от него частна жалба с вх. № 252/03.02.2014 г. държавна такса в размер на 15 лева по сметка на САС и да представи документ за внесената сума, с предупреждение, че при неизпълнение на това указание частната жалба ще бъде върната. Прието е, че тези указания са били връчени на жалбоподателя, но същите не са били изпълнени в срок, като твърденията за противното са счетени за недоказани – по делото не е приложен оригинал или четливо копие на платежно нареждане или вносна бележка за внесени до 11.04.2016 г. или по-късно, на сумата от 15 лева, съставляваща държавна такса, по сметка на САС. Посочено е, че приложеното платежно нареждане е напълно нечетливо и неясно и не може да се свърже с указанията, дадени с разпореждането на съда, а освен това с него е внесена сумата от 25 лева, което сочи, че същото не се отнася за процесното дело.
В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се излагат подробни оплаквания за неправилността на въззивното определение, като същите се съчетават с доводи за неистинността на възприетите от съда фактически положения и пристрастността на съдиите, участвали в постановилия определението съдебен състав. Бланкетно се сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и се твърди, че с определението си апелативният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Същевременно в изложението липса формулировка на обуславящ за изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Правомощията на касационната инстанция са изрично регламентирани и тя може служебно да прецени валидността и допустимостта на въззивното определение, но по отношение на неговата неправилност следва да са произнесе само ако бъде допуснато касационно обжалване. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят трябва да посочи процесуалноправен или материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол и този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. /в този смисъл ТР № 1/2009 г. ОСГК ТК на ВКС/.
В конкретния случай именно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело от страна на жалбоподателя само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат направените оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1840 от 05.06.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3835/2016 г. на Апелативен съд – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: