2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 26.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 134 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. О. срещу определение № 1014 от 23.03.2017г., постановено по гр. д. № 4999 / 2015г. от Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молба му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение на 05.04.2016г. в частта за разноските чрез отмяна на присъденото в негова тежест юрисконсултско възнаграждение в размер на 1530 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като към момента на постановяване на акта по чл.248, ал.1 ГПК е в сила изменението на чл.78, ал.8 ГПК, според което размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Сочи, че с оглед изменението на закона, дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърли сумата от 450 лева.
Ответникът по частната жалба не представя отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение по чл.248, ал.1 ГПК, апелативният съд е приел, че искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е оценяем и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, както и с оглед постановеното решение № 10/ 29.09.2016г. по конституционно дело № 3/2016г. на КС на РБ, ответникът по иска има право да иска заплащане на разноски вкл. на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска, каквито именно са присъдени с въззивното решение.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователно е единственото оплакване в частната жалба, че приложима при определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение е редакцията на чл.78, ал.8 ГПК към момента на постановяване на определението по чл.248, ал.1 ГПК. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноските. Следователно, когато делото приключва с постановяване на решение по спора, с което има произнасяне по отговорността за разноските, меродавен е действащият правен режим към момента на постановяване на решението. В производството по чл.248 ГПК съдът, постановил решението, може единствено да поправи допуснати от него грешки при формиране на волята си относно отговорността за разноските.
С оглед изложеното, правилно апелативнит съд е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно редакцията на чл. 78, ал.8 ГПК, действаща към момента на даване на ход на устните състезания във въззивната инстанция, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1014 от 23.03.2017г., постановено по гр. д. № 4999 / 2015г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.