3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№443
С. 29.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1087/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №23 от 21.VІІ.2010 г. по т.д. № 203/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 437 от 2.ІІ.2007 г. по гр.д. № 1859/ 2008 г. на Казанлъшки районен съд, допълнено с Решение от 18.ІІІ.2010 г., с които е отхвърлен искът, предявен от [фирма] – [населено място] срещу М. Е. У. – ЕТ с фирма “М. У.” – [населено място], [община] за сумата 16 000 лв. – добив от прекратен договор за аренда и искът за обявяване на договора от 17.ІV.2008 г. за нищожен, с оплакване за неправилност и за необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на постоянната практика на ВКС – на чл. 235 ГПК – съществено процесуално нарушение – съдът е подходил избирателно, формирал е погрешни изводи и правно виждане, без да се съобрази с доказателствата, които неоснователно е игнорирал. Жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като е решил делото, без да обсъди доказателствата, развива оплакване за неправилно кредитиране на посочените гласни доказателства. Жалбоподателят извежда съществени процесуалноправни въпроси, за които поддържа, че са решени в противоречие с ТР №1/2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ОСГК: решението постановено ли е въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти и обсъдил ли е съдът всички доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 235 ал. 2 ГПК, за които поддържа, че са съществени и които са решени противоречиво от ВКС, което е от значение за точното прилагане на закона – чл. 31 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 235 ал. 2 ГПК. Иска касационната жалба да се допусне до разглеждане. Прилага копие от ТР №1/2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ОСГК.
Ответникът по касационната жалба М. Е. У. – ЕТ с фирма “М. У.” – [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителен иск и установителен иск за нищожност, с цена 16 000 лв., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи разрешения от съда правен въпрос – за задължението на съда по чл. 235 ал. 2 ГПК и като се позовава на ТР №1/2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, може да се приеме, че поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като въпросът е релевантен за спора, тъй като от решаването му зависи из ходът на делото. Искането е неоснователно. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), сега чл. 235 ал. 2 ГПК. В случая съдът е решил делото, като е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест, обсъдил е в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ал. 2 ГПК. За да кредитира показанията на едни свидетели и да даде вяра на други, на което има право като инстанция по същество, съдът е изложил обосновани съображения. Посочил е защо възприема заключението на изслушаните експертизи, както и съображения защо исковете са неоснователни. С тези си действия въззивният съд не е процедирал неправилно, нито в нарушение на приетото в ТР №1/2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ОСГК. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
Жалбоподателят не излага съображения защото поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, каквото основание не е налице, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, доводи в подкрепа на което жалбоподателят не поддържа.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №23 от 21.VІІ.2010 г. по т.д. № 203/ 2010 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: