О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 03.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.09.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3367/2015г.
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№934/07.01.2015г.,подадена от С. Н. Д.,чрез пълномощника й адвокат С. А. А.,против решение от 28.11.2014г. на Софийски градски съд,въззивно гражданско отделение,4 Д състав,постановено по в.гр.д.№14915/2013г. по описа на Софийски градски съд,с което се обезсилва решение № 1-11-50/12.11.2009 г. по гр. д. 10029/2006 г. по описа на Софийския районен съд, 35 граждански състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) против В. С. З., за признаване правото на собственост на ищцата върху парцел IX-481 в кв. 13 по плана на [населено място], вилна зона „С.-Д. II част”, и апартамент № 3 на [улица] [населено място] на първия надпартерен етаж, като недопустимо и се отменя Решение № 1-11-50/12.11.2009 г. по гр. д. 10029/2006 г. по описа на Софийския районен съд, 35 граждански състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и по чл. 108 ЗС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД по иск на Е. Д. Г., пълномощно рег. № 2562/13.11.2003 г., заверено от нотариус Й. Ц., рег. № 321 НК, с район на действие – Районен съд Е., с което пълномощно С. Н. Г., упълномощава В. С. З., да продава, заменя, ипотекира, отдава под наем и да се разпорежда по своя преценка със следните недвижими имоти, а именно – парцел IX-481 в кв. 13 по плана на [населено място], вилна зона „С.-Д. II част”, и апартамент № 3 на [улица] [населено място] на първия надпартерен етаж, като извършено от лице, което не е могло да разбира действията си при извършването му.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД спрямо ищцата Е. Д. Г., договор за учредяване на ипотека от 21.11.2003 г., сключен между В. С. З., и П. Г. М., и обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 147, том V, рег. № 32408, дело № 949 от 2003 г. на нотариус А. Ч. (рег. № 310 НК), вписан в Служба по вписванията – София, по силата на който В. З., действащ лично и като пълномощник на С. Н. Г., учредява в полза на П. М. ипотека върху принадлежащите на С. Н. Г. 1/2 ид. ч. от парцел IX-481 в кв. 13 по плана на [населено място], вилна зона „С.-Д. II част”, и апартамент № 3 на [улица] [населено място] на първия надпартерен етаж, като сключен от лице без представителна власт по отношение на наследодателката на ищцата Е. Д. Г.-С. Н. Г..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД спрямо ищцата Е. Д. Г., договор за продажба на наследство от 22.11.2003 г., сключен между В. С. З., и П. Г. М., по силата на който В. З. продава на П. М. наследството на С. Н. Г., получено от нейните родители, за сумата от 2000 евро, като сключен от лице без представителна власт по отношение на наследодателката на ищцата Е. Д. Г. – С. Н. Г..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД спрямо ищцата Е. Д. Г., договор за продажба на недвижим имот от 01.09.2004 г., обективиран в нотариален акт № 020, том II, рег. № 5877, дело 220/2004 г. на нотариус В. П.,(рег. № 206 НК), В ЧАСТТА, в която В. С. З. продава на П. Г. М., принадлежащата на С. Н. Г., ? ид. част от парцел IX-481 в кв. 13 по плана на [населено място], вилна зона „С.-Д. II част”, като сключен от лице без представителна власт по отношение на наследодателката на ищцата Е. Д. Г. – С. Н. Г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо П. Г. М., Р. Д. М., А. Д. С., Й. Г. Д. и С. Н. Д., че Е. Д. Г., е титуляр на ? (три четвърти) идеални части от следния недвижим имот, а именно – урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел IX-481 (парцел девети, отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин осемдесет и едно), стар парцел IX-271 (девети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста седемдесет и едно), в кв. 13 по плана на [населено място], вилна зона „С.-Д. II част”, целият с площ от 845 кв. м. по нотариален акт, а по скица от 790 кв. м., при съседи: две улици, С. В. и И. Г., при граници: от две страни – улици, УПИ III-480 и УПИ VIII-482, заедно с построената в него едноетажна вила с мазе, състояща се от стая, кухня, антре и покрита тераса, със застроена площ от 36 кв. м., на основание наследяване, придобивна давност и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 92, том XXXXIX, дело 8697/1990 г. на втори нотариус към СНС към II районен съд, като
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС С. Н. Д., ДА ПРЕДАДЕ на Е. Д. Г., ? (три четвърти) идеални части от описания урегулиран поземлен имот ведно с построената в него вила с мазе.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо П. Г. М., Р. Д. М., и Д. И. Ш., че Е. Д. Г., е титуляр на ? (три четвърти) идеални части от следния недвижим имот, а именно – апартамент № 3 (три), находящ се в сградата на [улица] (двадесет и седем), на първи надпартерен етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет, две антрета, два килера с един балкон, с площ от 81.38 кв. м., при съседи по нотариален акт: изток – [улица], запад – двор, север – етажна собственост „Н. С.” на [улица], юг – стълбище и апартамент на Г. и В. К., заедно с таванско помещение с площ 6.88 кв. м., при съседи по нотариален акт: изток – [улица], запад – коридор, север – таванско помещение на Г. и В. К., на юг – таванско помещение на М. И. П., заедно с избено помещение с площ от 5.64 кв. м., при съседи: изток – [улица], запад – коридор, север – избено помещение на С. Т. К. и К. Т. М., заедно с 10.88 % ид. ч. (десет цяло и осемдесет и осем стотни идеални части) от общите части на сградата и от дворното място, цялото от 339.60 кв. м., съставляващо парцел V-5 (пети, пети, отреден за имот с планоснимачен номер пет) от квартал 321 по плана на [населено място], м. „Центъра”при описани в решението съседи и граници, на основание наследяване и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 127, том X., дело № 3751/1994 г. на Първи нотариус към СНС при Софийски районен съд и ОТМЕНЯ на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) нотариален акт № 069, том II, рег. № 6959, дело 269/2004 г. на нотариус В. П. (рег. № 206 НК), с който П. Г. М. и Р. Д. М. са признати за собственици на описания по-горе апартамент и избено помещение въз основа продажба на наследство, възлагане и покупко-продажба,като
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1-11-50/12.11.2009 г. по гр. д. 10029/2006 г. по описа на Софийския районен съд, 35 граждански състав, САМО В ЧАСТТА, в която 1/ е отхвърлен искът против В. З. за установяване нищожност поради липса на съгласие на пълномощно рег. № 2562/13.11.2003 г. и № 2563/13.11.2003 г. на нотариус Й. Ц., и 2/ са отхвърлени исковете против В. З. и П. М. за установяване недействителност поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), съответно – като сключени във вреда на представлявания (чл. 40 ЗЗД), на сключените между тях договор за учредяване на ипотека от 21.11.2003 г., договор за продажба на наследство от 22.11.2003 г. и договор за продажба на недвижим имот от 01.09.2004 г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна,в частта,с която е обезсилено в една част а в друга е отменено решението на СРС,и с което са уважение предявените искове срещу С. Н. Д. и същата е осъдена да предаде владението на притежавания от нея имот,като и да заплати направени съдебни разноски.
Ответницата по касационната жалба Е. Д. Г.,чрез пълномощника си адвокат Н. Х. Р.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли то да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски за настоящото производство.
Постъпила е касационна жалба вх.№14083/04.02.2015г.,подадена от П. М.,Р. М. и Д. Ш.,чрез пълномощника им адвокат Д. Г. Г. срещу горепосоченото въззивно решение,като се правят оплаквания,че същото е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано,и се иска неговата отмяна изцяло.
Постъпила е и касационна жалба вх.№5019/16.01.2015г.,подадена от Й. Г. Д.,чрез пълномощника му адвокат Д. Г. Г. против горепосоченото въззивно решение,с оплаквания,че същото е постановено при съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и необосновано и се иска неговата отмяна изцяло.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,във връзка с иска за нищожност на пълномощно рег №2652/13.11.2003г.,поради липса на съгласие по чл.26,ал.2 ЗЗД,е приел,че ищцата Е. Г.,въз основа на събраните доказателства по делото,не успява да докаже наличието на въведените в исковата молба факти,изразили се в насилие по отношение на наследодателката й С. Г. и довели до липса на съгласие при оформяне на спорното пълномощно,поради което съдът е разгледал предявеният в условията на евентуалност иск за унищожаване на цитираното пълномощно поради неспособност на упълномощителката С. Г. да разбира и ръководи действията си при съставянето му-чл.31,ал.2,вр. ал.1 ЗЗД,който е намерил за основателен.Съдът е посочил,че с доказателствата по делото е установена, при условията на пълно и главно доказване, първата предпоставка за това,а именно,че С. Г. при извършване на цитираното пълномощно не е могла да разбира или да ръководи действията си,като се позовава на установеното в послесмъртна съдебно-психиатрична експертиза на доцент.Щ.,която е обсъдил и анализирал във връзка с останалите доказателства по делото-свидетелски показания,както и изследването от страна на вещото лице и анализ на медицинската документация от лечението на С. Г. в Психиатричната клиника на А. болница за периода от 01.03. до 12.03.2004г.,обхващащо данни за периода след смъртта на баща й през 1999г.,и е достигнал до извода,че в болестните увреждания на психиката при С. Г. се включват и груби нарушения на паметта и снизяване на интелекта,което състояние е имало траен и продължителен хроничен характер и има основание да се приеме,че е започнало значително по-рано преди иницииране на делото за поставянето й под запрещение.Съдът е оценил и приел правилността на изводите на тази експертиза,които се подкрепят и от влязлото в сила на 15.04.2004г. Решение №130/06.10.2004г. по гр.д.№36/2004г. по описа на СГС,с което С. Г. е ефективно поставена под пълно запрещение.В тази връзка съдът е отбелязъл,че е налице и втората изискуема от закона и въведена в обстоятелствената част на исковата молба предпоставка за унищожаване на сделка по иска на наследник на лицето,чиято воля е опорочена, а именно приживе на лицето да е поискано поставянето му под запрещение-чл.31,ал.2,пр.2 ЗЗД,като е стигнал до извода,че предявеният иск по чл.31,ал.2 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен,като бъде постановено унищожаване на пълномощно рег.№2562/13.11.2003г.По отношение на иска за обявяване недействителността на договора,сключен на 21.11.2003г. между В. З./лично и от името на С.Г./ и П. М.,поради липса на представителна власт,съдът е отчел позитивния за ищцата изход на спора за унищожаване и произтичащия от унищожаването ретроактивен гражданскоправен ефект,заличаващ с обратна сила представителната власт на В. З. спрямо С. Г. към момента на сключването на договора за ипотека,като е стигнал до извода,че този договор за ипотека е сключен при настъпила с обратна сила липса на представителна власт и следва да бъде обявен за недействителен спрямо Е. Г. на основание член 42,ал.2 ЗЗД.По отношение на иска за обявяване за недействителен спрямо ищцата договора за продажба на наследство поради липса на представителна власт на продавача спрямо С. Г.,съответно поради липса на съгласие и като сключен във вреда на представлявания,на първо място съдът е изложил аргументи,обосноваващи извода,че тази сделка не е сключена при липса на съгласие,поради което главният иск за обявяването й за недействителна е неоснователен и следва да се отхвърли,като обаче искът за обавяването й за недействителна спрямо ищцата поради липса на представителна власт/чл.42,ал.2 ЗЗД/ е основателен.За да достигне до този извод,съдът посочва в решаващите си мотиви,че по делото не се установява С. Г. да е упълномощавала В. З. с правото да продава наследството,тъй като в цитираното в договора за продажба на наследство пълномощно с рег.№2562/13.11.2003г. има за предмет действия на разпореждане с конкретни имуществени права,но не включва продажба на наследство,като освен това е отчетено от съда,че тази сделка отново се явява недействителна по чл.42,ал.2 ЗЗД спрямо универсалната правоприемница на С. Г.-ищцата Е. Г.,поради ефекта на унищожаване с обратна сила на пълномощно рег.№2562,на основание чл.32,ал.2 ЗЗД.Във връзка с предявения иск за обявяване на недействителността на договора,сключен на 01.09.2004г. между В. З. и С. С.-като пълномощници,съответно на С. Г. и на Ю. С.,от една страна, и П. М.,от друга страна,поради липса на представителна власт,съдът е приел предявеният евентуален иск за основателен,поради липса на представителна власт/чл.42,ал.2 ЗЗД/,тъй като в посочения договор е записано,че пълномощникът на С. Г. се легитимира с пълномощно рег.№2652/13.11.2003г.,отпадането на правните последици на което с обратна сила поради унищожаването му води съда да извод,че пълномощникът не е имал представителна власт да договаря и този договор е обявен за недействителен спрямо ищцата в частта,в която е прехвърлена нейната ? идеална част от процесния УПИ.Съдът е приел,че предявеният установителен иск за признаване за установено спрямо П. М. и съпругата му Р. М.,че ищцата Е. Г. е собственик на спорните недвижим имот-УПИ с вила и апартамент-е основателен,тъй като „взискателят” по изпълнително дело П. М.,на когото са били възложени изнесените на публична продан горепосочени имоти,не може да се позове на разпоредбата на чл.330,ал.3 ГПК/отм/,сега чл.433,ал.3 ГПК,защото участва в това изпълнително производство,не е трето лице по смисъла на тази процесуална разпоредба,и постановлението за възлагане не е породило вещно транслативен ефект,респ. формалният приобретател по него не разполага с противопоставими на ищцата субективни материални права върху спорните имоти.Съдът е стигнал до извода,че след като по делото категорично е установена относителната недействителност по чл.42,ал.2 ЗЗД спрямо ищцата на фактическия състав,обуславящ отговорността на С. Г. като трето лице-недлъжник за задълженията на В. З. спрямо взискателя М.,а именно договора за ипотека от 21.11.2003г.,т.е.няма валидно възникнала за наследодателката на ищцата отговорност за чужд дълг,поради което постановленията за възлагане от 30.06.20004г. не са породили противопоставими на ищцата материалноправни последици.Съдът е приел,че на ищцата се непротивопоставими и договорът за продажба на наследство и договорът за прехвърляне на П. М. на ? идеална част от процесното УПИ с постройка в него от 01.09.2004т.,тъй като са извършени от лице,чиято представителна власт спрямо наследодателката й е заличена с обратна сила.С изложеното в решаващите си мотиви по заявените претенции по чл.97,ал.1 ГПК/отм/ против А. С.,Й. Д. и Д. Ш. и иска по член 108 ЗС против С. Д.,съдът е посочил,че ответниците черпят права от сделки,сключени с несобственик върху процесния поземлен имот и апартамент,като първите праводатели по веригата от последователни частни правоприемства в спорното материално право не са били негови титуляри,което води до извода,че както те,така и всеки от последващите приобретатели не са могли да осъществят противопоставимо на ищцата действие на разпореждане със спорното право,без оглед на това дали съответният акт по веригата от правоприемства е вписан преди или след вписване на вещния иск,поради което е стигнал до извода,че предявените вещни установитлени искове против А. С.,Й. Д. и Д. Ш. са основателни и доказани ,а от доказателствата по делото съдът е приел за установено,че спорното УПИ се държи от С. Д.,която владее този имот без да противопоставя на иска или да доказва противопоставимо на ищцата основания за владението си,което прави предявеният ревандикационен иск срещу последната основателен.По отношение на претенцията по чл.97,ал.1 ГПК/отм/,заявена против В. З.,съдът е приел същата за недопустима,като насочена срещу нелигитимирано лице,тъй като последният не се е снабдил и не разполага със самостоятелен титул за собственост върху спорните вещи,нито заявява самостоятелни претенци върху тях,поради което е обезсилил решението на първоинстанционния съд в тази му част,с която се е произнесъл по същество по тази ищцова претенция.
По жалбата на С. Н. Д.:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява/цитирам/:
„Съдът се е произнесъл в явно противоречие с трайно установена практика на ВКС и на съдилищата по основните процесуалноправни въпроси,които са обусловили правните изводи на съда относно основателността на иска с правно основание чл.31 от ЗЗД и аксесорните на него искове по чл.42,ал.2,чл.40 от ЗЗД,чл.97,ал.1 от ГПК/отм/ и чл.108 от ЗС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона а именно:
І.Налице ли е пълно доказване на факт,който обуславя спорното право и който не е изрично установен по делото?
ІІ.Може ли съдът да замести липсата на пълно доказване с косвено относно факт,който обуславя спорното право и когато не е установена такава система от доказателствени факти,която,като изключи друга вероятност/версия/ да създаде сигурност,че фактът, индициран чрез съвкупността на доказани доказателствени факти наистина се е осъществил?
ІІІ.Следва ли съдът да обсъди всички представени относими към предмета на спора доказателства,в мотивите на своето решение?”
По формулирания в пункт първи римско от изложението правен въпрос,касаторът твърди,че последният е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС.Навеждат се аргументи,че съдът се е произнесъл по предявените искове,като е приел безкритично заключенията на съдебно-медицинската експертиза и не я съпоставил с релевантни на спора факти,правят се оплаквания,че извода на съда за наличие на пълно и главно доказване на обстоятелството,затова че С. Г. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си,е неверен,както и твърдения че не са ценени от касатора показанията на нотариус Ц.,обсъждат се и останалите свидетелски показания,като касаторът в заключение заявява,че при задълбочен и пълен анализ на доказателствата по делото въззивния съд е следвало да стигне до друг извод-че не е налице пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,който въпрос касаторът е длъжен да формулира точно и ясно в изложението си.
Така както е формулиран от касатора правният въпрос в пункт първо римско от изложението,е въпрос по същество,свързано с осъществяване на конкретна хипотеза по повдигнатия спор,който се решава от съда с оглед установеното със събраните по делото доказателства.В тази точка от изложението се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното решение ,следва да бъде направена след допускането му до касационно обжалване в производството по член 290 ГПК.Цитираната съдебна практика от касатора е в подкрепа на изложени от него твърдения и касационни оплаквания в този пункт от изложението му.
Посоченият от касатора в пункт второ римско от изложението правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,от които е видно,че съдът не е основал своите изводи единствено на косвени доказателства,както твърди касатора,нито пък е вярно твърдението на касатора,че съдът е заместил пълното доказване.Напротив,прието е с решаващите мотиви на въззивното решение,че е налице пълно и главно доказване на фактите,обуславящи спорното право,което приема за установено въз основа на анализ и преценка на всички събрани в тази връзка доказателства по делото.В този смисъл провеждането на пълно доказване може да се проведе със всякакви доказателствени средства,допустими от закона.
Във връзка с формулирания в пункт трети на изложението правен въпрос,свързан със задължението на съда да обсъди всички представени и относими към предмета на спора доказателства,които да изложи в мотивите на решението си,касаторът отново навежда касационни оплаквания за направени от съда, според него,неверни изводи,неправилна преценка на свидетелските показания с оглед останалите доказателства по делото.С оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение обаче тези твърдения на касатора са неоснователни,тъй като съдът е обсъдил и анализирал всички доказателства по делото,включително конкретно е посочил кои от доказателства цени като обективни и достоверни,както и обективността и компетентността на изслушаните съдебни и експертизи,като е формирал крайните си изводи въз основа на преценката им,както поотделно,така и в тяхната взаимовръзка.Ето защо,разрешения от съда правен въпрос не е в противоречие,а в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Ето защо ,касационният съд намира,че не са налице основанията, изложени от касатора,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на П. М.,Р. М. и Д. Ш.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,като съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси,а именно/цитирам/:
„І.Какво е съдебното решение,с което съдът се е произнесъл по иск,с който не е сезиран/по непредявен иск/?
ІІ.Може ли да се приеме за доказан факт,който обуславя спорното право и който не е безспорно установен с доказателствата по делото?
ІІІ.Следва ли съдът да обсъди всички представени и относими към предмета на спора доказателства и да ги съобрази при формиране на вътрешното убеждение?
ІV.При предявяване на иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗЗД към кой момент следва да се установи,че лицето е разбирало свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си?”
Във връзка с формулирания в точка първо римско от изложението правен въпрос,касаторите твърдят,че въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.42,ал.2 ЗЗД,каквито не са предявени,като ищцата била поискала унищожаване на издадените от нейната наследодателка пълномощни и прогласяване на нищожност на сделките,извършени с това пълномощно.Изложени са доводи,че съгласно практиката на ВКС,когато на основание член 31 ЗЗД е унищожено пълномощно,то последващите сделки са с висяща недействителност,а не нищожни,като по този начин въззивният съд се бил произнесъл по искове,с които не е бил сезиран и е постановил недопустимо решение.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение,след връщането на делото с отменителното решение №239/14.10.2013г. по гр.д.№1350/2012г. по описа на ВКС,ІІІго за обезсилване на обжалваното въззивно решение,по което съдът се е произнесъл по непредявени искове.При това ново разглеждане на делото,въззивният съд с решението си,предмет на настоящата касационна жалба,е взел предвид и е спазил дадените от ВКС с горепосоченото решение задължителни указания за произнасяне само по изрично въведените с исковата молба основания за нищожност,респ.унищожаемост на цитираните пълномощни,а именно-липса на съгласие на формалния упълномощител С. Г. при извършване на процесното пълномощнао,съответно-неспособност на С. Г. за разбиране и ръководена на действията си по смисъла на чл.31 ЗЗД и само по изрично въведените с исковата молба основания за недействителност на процесните договори.Видно от приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,съдът е постановил последното при спазване именно на тези задължителни указания,като така постановеното решение е допустимо.Освен това,въззивното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС/решение №223/19.06.2013г. по гр.д.№10006/2012г. по описа на ВКС,ІVго/,според която в случаите когато волята на пълномощника не е опорочена,но към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да ръководи действията си/каквато е прието за установено по отношение на упълномощителката С. Г./,са налице основанията за унищожаване на пълномощното по реда на чл.31,ал.1 ЗЗД и при такъв иск пълномощното отпада,като в този случай договорът ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в положение на висяща недействителност по чл.42,ал.2 ГПК,която създава възможност за потвърждаване на последния,каквато в случая не може да бъде направена,поради настъпилата смърт на упълномощителя.
По втория процесуалноправен въпрос,касаторите са изложили касационни оплаквания,затова,че съдът се е произнесъл по спора,възприемайки неправилно заключението на съдебно-медицинската експертиза и не я е съпоставил с другите доказателства по делото,както и че за определени негови изводи лисвали категорични доказателства по делото.В резултат на тези твърдения и оплаквания за допуснати нарушения от съда,касаторите заявяват,че не е налице пълно и главно доказване на факт,който обуславя спорното право.Така посоченото в точка второ римско всъщност представлява касационно оплакване по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ГПК.Напротив,видно от цитираните решаващи мотиви на обжалваното въззивното решение,съдът е приел че е налице такова пълно и главно доказване.
Третият процесуалноправен въпрос,формулиран от касаторите,свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани и относими към предмета на спора доказателства и да ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение,също е в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС.Въззивният съд е изпълнил това задължение,с оглед подробния анализ на всички доказателства по делото,разглеждане на възраженията на страните и в резултат на това преценката им поотделно и в тяхната взаимовръзка,което е довело до формиране на крайните изводи на съда по повдигнатия спор.
По посочения от касаторите четвърти процесуалноправен въпрос,въззивният съд е съобразил изискването да извърши преценката си за това,че наследодателката на ищцата не е могла да разбира свойствата и значението на извършеното и да ръководи действията си,именно към момента на извършване на упълномощаването,което е приел за установено с доказателствата по делото.
E. защо,касационният съд намира,че не са налице твъдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Й. Г. Д.:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси,а именно/цитирам/:
„І.Може ли да се приеме за доказан факт,който обуславя спорното право и който не е изрично установен с доказателствата по делото?
ІІ.Следва ли съдът да обсъди всички представени и относими към предмета на спора доказателства,в мотивите на своето решение?”
Така поставените въпроси,както и изложените доводи в тази връзка,също така цитираната съдебна практика,на която се позовава касатора са идентични с въпросите,изложени в пункт второ римско и трето римско,цитирани в горепосоченото изложение по член 274,ал.3 ГПК,депозирано от касаторите П. М.,Р. М. и Д. Ш.,чрез пълномощника им адвокат Д. Г. Г.,която също е пълномощник на касатора Й. Г. Д. и чрез която е депозирано и настоящото изложение.К. съд намира,че не са налице основанията, сочени от касатора ,по член 280,ал.1т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,по съображенията,които са изложени по посочените по-горе идентични правни въпроси,поставени от касаторите П. М.,Р. М. и Д. М./поради идентичност на съдържанието на изложението им с това на касатора Й. Д./,поради което счита,че не следва да ги повтаря отново.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответницата по касационната жалба Е. Д. Г.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 6000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък за разноските по член 80 ГПК,и приложената сметка за заплащането им №4373/26.02.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.11.2014г. на Софийски градски съд,въззивно отделение ,ІV Д въззивен състав,постановено по гр.д.№14915/2013г.
ОСЪЖДА С. Н. Д. да заплати на Е. Д. Г. сумата от 6000 лева/шест хиляди лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: