1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр.София, 30.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3944/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на к. „И. – М.”, [населено място] бряг, срещу определение на Великотърновски окръжен съд № 285 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 104/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Тетевенски районен съд от 27.09.2013 г. по гр.д.№ 241/ 2013 г. за отхвърляне като недопустими на исковете, предявени от частния жалбоподател против Д. И. П. за установяване на неистинността на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 04.12.2003 г. и за установяване, че Д. П. не е представлявала к. „И. – М”, не е била председател на същата, член на управителния съвет, не е избирана от общото събрание и не е упълномощавана да извършва действия по чл.145 ЗК.
Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като не съответства на установената задължителна съдебна практика относно наличието на интерес от оспорване на истинността на документ. Счита, че такъв интерес е налице и по отношение на частните документи, които са с невярно съдържание и какъвто документ се явява пълномощното за представителство пред съд, дадено в полза на лице със средно образование. Заявява още, че е изпълнил дадените указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба и оспорва констатацията в обжалваното определение, че не е посочил истинността на кои други документи оспорва. В уточняващата молба е посочил на кои страници от делото тези документи се намират. За неверен счита и извода на съда, че няма правен интерес от установяването на липса на правоотношение между кооперацията и ответницата. Счита, че фактът на оспорване на иска е достатъчен за обосноваване на такъв интерес. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол формулира процесуалноправния въпрос кога е налице правен интерес от оспорване като неистински на частен документ с невярно съдържание, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по който има противоречива практика и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Д. П. не взема становище.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
По предявения иск за признаване за установено, че Д. П. не е представлявала к. „И. – М”, не е била председател на същата, член на управителния съвет, не е избирана от общото събрание и не е упълномощавана да извършва действия по чл.145 ЗК, касационното обжалване не може да бъде допуснато поради обстоятелство, че във връзка с правните изводи на въззивния съд за липса на интерес от това установяване, касаторът не е формулирал правен въпрос. Единственият формулиран в изложението му чл.280 ал.1 ГПК въпрос касае иска за установяване на неистинността на пълномощното с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 04.12.2003 г. Този иск не е обуславящ по отношение на установителния иск за несъществуване на правоотношения между кооперацията и ответната страна, произтичащи от избора й за председател. Поради това касационна проверка на въззивното определение по последния иск е възможна само по повдигнат от касатора правен въпрос, относим към изводите на въззивния съд за неговата недопустимост. Липсата на такъв е самостоятелно основание за недопускане на обжалваното определение в частта, прекратяваща производството по този иск, до касационен контрол (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1).
Относно иска за установяване неистинност на документ, въззивният съд приел, че ищцовата кооперация няма интерес от установяването, тъй като оспореният документ е частен диспозитивен. С него Ц. К. Ц. овластил ответницата Д. П. с право да представлява к. „И. – М” пред трети лица и обвързваща доказателствена сила този документ има само за авторството на упълномощителното волеизявление. По отношение на автентичността му ищецът не е заявил възражения, той оспорва правното действие на документа с твърдения, че представителна власт не може да бъде учредена валидно в полза на лице със средно образование. Досежно това обстоятелство документът не разполага с формална доказателствена сила и на тези основания не е допустимо да се предяви иск за неговата неистинност, а производството по предявения следва да се прекрати.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос кога е налице правен интерес от оспорване като неистински на частен документ с невярно съдържание, е обуславящ по отношение на обжалвания акт. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито по него има противоречива съдебна практика. Решение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 4882/ 2008 г. и определение на ВКС, І г.о. по ч.гр.д.№ 6505/ 2014 г., на които касаторът се позовава, за да обоснове наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не разрешават повдигнатия въпрос. Решението по гр.д.№ 4882/ 2008 г. съдържа тълкуване, касаещо частен свидетелстващ, а не частен диспозитивен документ, а с определението по ч.гр.д.№ 6505/ 2014 г. е приет за допустим иск за оспорване на верността на официален документ. Нито едни от тези актове не разглежда въпроса за предпоставките за допустимостта на иск за оспорване верността на частен диспозитивен документ. Касаторът не е представил, нито посочил (съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) други влезли в сила съдебни решения, в които този въпрос да е разрешен. Приложеното към касационната жалба решение на Тетевенски районен съд по гр.д.№ 261/ 2013 г. касае същият документ, за който в определение на ВКС, І г.о. по ч.гр.д.№ 6505/ 2014 г. е прието, че е официален. Поради това не може да се направи извод за наличие на предпоставките нито по т.1, нито по т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК. Въпросът няма също така значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като процесуалният закон е ясен и пълен, а практиката по прилагането му – установена и съобразена при постановяването на обжалваното определение. Частните документи се ползват с формална доказателствена сила само за тяхното авторство (чл.180 ГПК). Диспозитивните частни документи могат да бъдат оспорени като неистински с твърдения, че означеният в тях автор не е направил обективираното в документите изявление, но не е налице правен интерес от оспорване на истински диспозитивен частен документ с доводи, че изявлението в него не е породило последици. Тези доводи могат да се навеждат без ограничение и без изрично оспорване на документа във всеки правен спор, свързан с последици от твърдяното порочно волеизявление.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Великотърновски окръжен съд № 285 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 104/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: