1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
[населено място], 05.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1466/2014 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. – София срещу определение от 11.02.2014г., постановено по т.д. №557/2013г. на Софийския апелативен съд. Искането на жалбоподателя за отмяната на определението е обосновано със следните факти: Н. не е правила искане за назначаване на ССЕ, това е станало по почин на съда; служебното назначаване на ССЕ е необосновано, защото за изследвания период от време се е произнесла експертизата, назначена от първоинстанциония съд; доводите за неправилност на първоинстанционното решение се отнасят до неговата необоснованост относно определената начална дата на неплатежоспособност.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Предмет на обжалване е осъдително определение на САС по чл.77 ГПК, с което Н. е осъдена да внесе по сметка на съда разноски за вещо лице в размер на 600 лв. Основание за постановяване на осъдителното определение е неизпълнение на разпореждания на САС за внасяне на депозит за вещо лице, което да изготви съдебно-счетоводната експертиза.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Съгласно чл.621 ТЗ, доколкото в част ІV Несъстоятелност няма особени разпоредби, прилагат се съответните разпоредби на ГПК. В производството по несъстоятелност съдът може по свои почин да установява факти и обстоятелства, които са от значение за неговите решения и определения / чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ. / . В чл.620, ал.3 ТЗ е регламентиран начина на събирането на разноски, които се правят след откриване на производството по несъстоятелност. В случая, спорът е за разноски за събиране на доказателства във висящия исков процес по обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност относно датата на неплатежоспособност, поради което намират приложение разпоредбите на ГПК в гл. ХІV. Според разпоредбата на чл.160, ал.2 ГПК доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения от съда депозит за разноски. Това правило е в унисон с чл. 76 ГПК, според което всяка страна внася предварително в съда разноските за действията, които е поискала. Ако по някаква причина страната не е заплатила разноските, които дължи, съдът ги събира принудително чрез постановяване на определение/ чл.77 ГПК/. Имат се предвид разноски за извършено вече от съда процесуално действие. Конкретния случай не е такъв. Съдът е осъдил страната да заплати разноски за вещо лице, което не е представило заключение по възложената му от съда задача. Определението противоречи на чл.160, ал.2 ГПК, поради което подлежи на отмяна.
Затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 11.02.2014г., постановено по дело по несъстоятелност № 557/2013г. на Софийския апелативен съд, пети състав, с което Н. е осъдена да внесе по сметка на САС сумата от 600 лв. за вещо лице.
Делото да се върне на САС за провеждане на процесуалните действия по произнасяне по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: