3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 06.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1002/2011 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. В. З. и Е. И. З., чрез адв. Вл. А., срещу решение № 164 от 29.04.2011 г. по гр.д. Nо 192/2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 796 от 26.11.2010 год. по гр.д. № 3010/2010 год. на Пернишки районен съд, с което е признато по отношение на касаторите, че Л. Г. И. е собственик на ? идеална част от апартамент № 14, находящ се в [населено място], кв. И., ул.Ю. Г.”, [жилищен адрес] вх. „Д”, ет.6 и касаторите са осъдени да предадат имота, както и да заплатят обезщетение за ползване на апаратамента за периода от 05.05.2005 год. до 26.04.2010 год.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1, ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на чл. 108 от ЗС и чл. 22 и 23 от СК и чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение съдът е приел, че с влязло в сила решение е прието за установено, че по отношение на Л. Г. Й. е обявен за относително недействителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент, сключен между Л. К. С. и Д. Г. А..При така установената фактическа обстановка е приел, че последващата сдлека, сключена между Д. Г. А. и касаторите не може да се противопостави на Л. Й..Касаторите не могат да се ползват от своята добросъвестност и поради това ищцата Й. е собственик на ? идеална част от процесния имот и същия се владее без правно основание от касаторите.Поради тази причина последните дължат на Й. обезщетение в размер на 3 400 лева за периода от 05.05.2005 год. до 26.04.2010 год., в който тя е била лишена от възможността да ползва процесния апратамент.
На първо място следва да се отбележи,че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС , ТР на ОСГК или решения по чл.290 ГПК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото се позовават на решения на ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените материалноправни въпроси. И това основание не е налице.Жалбоподателите са посочили, че атакуваното решение противоречи на решения на ВКС, без такива да са представени.Според тях обаче решението противоречи на практиката на ВКС, според която ревандикационният иск е основателен при наличие на три предпоставки, една от които е ответникът да държи вещта без правно основание.В настоящия случай касаторите са придобили имота с договор за покупко-продажба, но тя е непротивопоставима на Л. И. тъй като,никой не може да прехвърля повече права, околкото притежава.Праводателят на касаторите не е придобил собствеността върху целия процесен апратамент, поради което и последните не са могли да придобият целия имот.Добросъвестността има правно значение, доколкото определя възможността да се позове на давностно владение, но то трябва да е продължило необезпокоявано пет години.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Касаторите дължат направените от ответната страна разноски в размер на 1200/хиляда и двеста/лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 164 от 29.04.2011 г. по гр.д. Nо 192/2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. В. З. и Е. И. З. да заплатят на Л. Г. Й. разноски в размер на 1200/хиляда и двеста/лв.за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: