1
2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 07.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1901 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ищцата М.-Р. П. Г., чрез пълномощника й адв.Т. И., БАК, против решение № II-93 от 11. 01. 2019 г. по гр. д. № 1394/2018 г. на Бургаския окръжен съд 2 възз. гр. с-в в частта потвърждаваща решение № 1208 от 6. 06. 2018 г. по гр. д. № 3879/2017 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М.-Р. П. Г. против М. А. П. и Г. Н. Ш. искове с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН – за установяване нищожността на саморъчно завещателно разпореждане от 27. 06. 2016 г., извършено от П. М. Г. – С. в полза на А. Д. Ш. и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено между страните по делото, че ответниците М. А. П. и Г. Н. Ш. не са собственици на 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор …. по одобрената кадастрална карта на [населено място], съставляващ УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място] и на 3/4 ид.ч. от втория етаж на построената в описания имот жилищна сграда с идентификатор …., както и на недвижим имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място]. Поддържа се неправилност на решението в атакуваната част, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение на чл. 201 ГПК – неуважаване на доказателственото искане на жалбоподателката-ищца за допускане на повторна тричленна графическа експертиза, довело до неизясняване на делото от фактическа страна, необоснован извод за неоснователност на иска по чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и на обусловения от него отрицателен установителен иск. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по молбата М. А. П. и Г. Н. Ш. изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Съставът на окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция, за да потвърди първоинстанционния съдебен акт в частта по иска по чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е приел, че саморъчното завещателно разпореждане от 27. 06. 2016 г., извършено от П. М. Г.-С., починала на 24. 09. 2016 г., майка на ищцата М.-Р. П. Г., в полза на А. Д. Ш., починал на 14. 03. 2017 г., наследодател на ответниците по иска Г. Н. Ш. и М. А. П., не е нищожно на твърдяното от ищцата основание, тъй като е написано и подписано от завещателката.
Изводът, че завещанието е написано от П. Г.-С. е основан на заключението на съдебно-графическата експертиза на вещото лице Х. С. от 31. 01. 2018 г., заключението на съдебно-графическата експертиза на вещото лице Щ. Н. от 23. 04. 2018 г. и заключението на тричленната съдебно-графическа експертиза на вещите лица Н. Б., М. С. и Е. Ч. от 3. 12. 2018 г., които безпротиворечиво установяват, че ръкописният текст в саморъчното завещание е изпълнен от П. М. Г.-С..
Изводът, че саморъчното завещание е подписано от П. Г.-С. е основан на заключението на съдебно-графическата експертиза на вещото лице Щ. Н. от 23. 04. 2018 г. и заключението на тричленната съдебно-графическа експертиза на вещите лица Н. Б., М. С. и Е. Ч., експерти към БНТЛ на ОДП – Пловдив, от 3. 12. 2018 г., които категорично установяват, че подписът след „Завещател:“ е изпълнен от П. М. Г.-С.. Експертите разясняват в заключението и при изслушването им в проведените съдебни заседания, че установените пълни съвпадения по общи и частни признаци между изследвания подпис и подписите на сравнителния материал са характерни, устойчиви и достатъчни за категоричен извод в посочения смисъл. Вещите лица са работили със сравнителен материал, създаден в периода 2005 г. – 2016 г., като част от подписаните от завещателката документи са и с нотариална заверка на подписа й през 2016 г. Изследвано е движението във времето на отделни елементи вътре в подписа и е съобразена устойчивостта на характерните общи и частни признаци. Съобразено е и обстоятелството, че целта на експертизата е да даде заключение дали подписите са изпълнени от едно и също лице и носят информация, съществуваща както в изследвания подпис, така и в сравнителните образци, а не дали подписите са еднакви (дали единият е копие на другия). Въззивният съд е кредитирал заключенията като задълбочени, компетентно извършени и обосновани. Отчел е и обстоятелството, че заключенията и на трите експертизи (включително и на вещото лице С.) по задачата, касаеща текста на завещанието, са единодушни и категорични, че текстът е изписан саморъчно от завещателката, както и че изводът на вещото лице С., според който завещанието не е подписано от завещателката, е вероятен, а не категоричен, за разлика от обратния извод на експертите, съдържащите в останалите две заключения.
Въззивният съд не е кредитирал заключението на вещото лице С. в частта му, с която е отговорено, че подписът след „Завещател:“ вероятно не е положен от завещателката по съображения че е необосновано, липсва подробно онагледяване и не е ясно за кои елементи от подписа се отнасят сочените от експерта различия в подписите, търсени са предимно различия, но не и сходства, констатирано е противоречие между писменото заключение и устните изявления на експерта при изслушването му. Съобразено е и противоречието с останалите две заключения, както и липсата на категоричен отговор на въпроса, за разлика от дадения в другите две експертизи.
За да потвърди решението на районния съд в частта по отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК, съставът на окръжния съд е приел, че изходът по същия е обусловен от изхода по иска по чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като ответниците по иска сочат като придобивно основание наследяване на правото на собственост върху процесните имоти от А. Д. Ш. (баща на ответницата М. П. и съпруг на ответницата Г. Ш.), починал на 14. 03. 2017 г., който към смъртта си е придобил същите на основание наследяване на П. Г.-С. по силата на оспореното универсално саморъчно завещателно разпореждане от 27. 06. 2016 г. Прието е, че завещателното разпореждане от 27. 06. 2016 г. е действително, със смъртта на завещателката притежаваните от нея недвижими имоти, включително и процесните, са придобити по наследство от А. Ш., а след смъртта на последния – от ответниците по делото, явяващи се негови наследници по закон. За неоснователен е приет доводът на ищцата, че А. Ш. не е приел наследството по завещание. В тази връзка е обсъдена практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, според която обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателното разпореждане, е израз на приемане на наследството от негова страна и представлява действие, с което е заявена воля и демонстрирано намерение за приемане на завещанието и упражняване на правата по него. В случая А. Ш. е приел наследството с конклудентни действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН, изразяващи се в подаване на заявление по чл. 27, ал. 1 ЗН за обявяване на оставеното за съхранение в негова полза саморъчно завещание.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката М.-Р. П. Г. поставя въпроси, свързани с приложението на чл. 201 ГПК и засягащи проблема трябва ли съдът, при своевременно направено искане от страна, да допусне повторна тричленна съдебно-графическа експертиза, ако експертите са работили с „компрометиран графологичен материал“ (за такъв жалбоподателката счита ползваните като сравнителни образци документи с нотариална заверка на подписите на завещателката, чиято истинност тя е оспорила и които, според нея, са ползвани преимуществено при изготвяне на заключението) и е налице противоречие между заключението и писмените доказателства, както и между заключението и устните разяснения на експертите по въпроса установена ли е вариантност на подписа на лицето.
Твърди се разрешаването им в противоречие с решение № 267 от 4. 03. 2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., 1 г.о. и с решение № 524 от 7. 02. 2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., 4 г.о. на ВКС.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по така поставените въпроси.
Въпросите са фактически, а не правни, тъй като не поставят за обсъждане принципен правен проблем, свързан с тълкуване и прилагане на материалноправна или процесуалноправна норма, а изискват обсъждане на установените по конкретното дело факти, преценка обосноваността на фактическите изводи на съда и по съществото си са оплаквания за допуснати процесуални нарушения, представляващи касационни основания за неправилност по чл. 281 ГПК.
На следващо място, въпросите не кореспондират с установените по делото факти и с обективираните в съдебните протоколи устни разяснения на вещите лица по изготвените експерти заключения, поради което се явяват зададени хипотетично и без връзка с делото. Заключението на тричленната експертиза не се основава на „компрометиран“ графически материал, тъй като истинността на ползваните като сравнителни образци документи с нотариална заверка на подписите на завещателката нито е оспорена своевременно, нито е доказана неистинността им. Вещите лица не са използвали преимуществено съхраняваните в нотариалната кантора и подписани от завещателката документи (каквито оплаквания се съдържат в изложението), а са изследвани множество документи, подписани от завещателката в продължителен период от време – от 2005 г. до 2016 г. А и в съдебно заседание е разяснено от експертите, че изключването от сравнителните образци на нотариално заверените подписи на завещателката не би довело до различен извод. Не е налице и противоречие между заключението на тричленната съдебно-графическа експертиза и обясненията на вещите лица, пораждащо неяснота на дадения със заключението отговор на поставената задача и съмнения за верността и обективността му.
Не на последно място, не е налице противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВКС, обективирана в цитираните по-горе две решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 267 от 4. 03. 2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., 1 г.о. и с решение № 524 от 7. 02. 2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., 4 г.о. на ВКС). Със същите е разяснено, че право на съда е да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална , а да се основава на установените в закона критерии, според които допълнително заключение се възлага, когато изготвеното не е достатъчно пълно и не отговаря изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса, а повторно – когато е необосновано и възникне съмнение за неговата правилност. В случая съдът е изразил аргументирано становище по възраженията на ищцата срещу заключението на тричленната експертиза, приел е същото за задълбочено, компетентно изготвено и обосновано и е мотивирал отказа си да допусне повторна тричленна експертиза със същата задача.
По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваните части.
Ответниците по касационната жалба не претендират присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция и не твърдят, нито доказват извършването на такива.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № II-93 от 11. 01. 2019 г. по гр. д. № 1394/2018 г. на Бургаския окръжен съд 2 възз. гр. с-в в частта потвърждаваща решение № 1208 от 6. 06. 2018 г. по гр. д. № 3879/2017 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М.-Р. П. Г. против М. А. П. и Г. Н. Ш. искове с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН – за установяване нищожността на саморъчно завещателно разпореждане от 27. 06. 2016 г., извършено от П. М. Г. – С. в полза на А. Д. Ш. и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено между страните по делото, че ответниците М. А. П. и Г. Н. Ш. не са собственици на 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор …. по одобрената кадастрална карта на [населено място], съставляващ УПИ …., в кв. …. по регулационния план на [населено място] и на 3/4 ид.ч. от втория етаж на построената в описания имот жилищна сграда с идентификатор …., както на недвижим имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: