О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 09.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 414 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по подадената от „Т.” АД, гр. С., чрез пълномощниците му гл. юрисконсулт М. С. и адв. М. Р., частна жалба против определението от 24.06.2010 год. по ч. гр. д. № 5589/2010 год. на Софийски градски съд. С него въззивният съд оставил без разглеждане жалбата на „Т.” АД против определението от 15.12.2009 год. по гр. д. № 23644/2008 год. на Софийския районен съд и прекратил производството по нея.
В подадената в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба жалбоподателят поддържа становище за неправилност на постановеното определение с молба за отмяната му и допускане на конкретизация на предявения иск с оглед обстоятелството, в какво се състои исканото възстановяване на фактическото положение преди извършеното от ответната община неоснователно действие върху имота.
Ответникът – С. о., не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на жалбоподателя в настоящето производство и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, при условията на чл. 274, ал. 2 ГПК, но по същество – неоснователна.
Въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането за съвместно разглеждане на претенции за премахване на цистерни, поставени в изкопа, както и за събаряне на направената от ответника ограда, не подлежи на контрол по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК „Обжалване на определенията”, тъй като не попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1 хипотези. Дори и да се приеме, че е налице конкретизация на исковата претенция по чл. 109 ЗС, по този въпрос, касаещ предмета на делото, първоинстанционният съд дължи произнасяне с решението си по същество на спора.
Въззивното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Определението на първоинстанционния съд от 15.12.2009 год., с което е оставил без уважение направеното от жалбоподателя, ищец искане за съвместно разглеждане на претенциите му за премахване от ответника на цистерните, поставени в изкопа, и за събаряне на направената от него ограда, не е от категорията определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона изрично е предвидено обжалването му, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. При положение, че са налице нови искове, както е приел районният съд, то предявяването им не е осуетено с определението му, с което е оставил искането за съвместното им разглеждане без уважение. Тази преценка на първоинстанционния съд не би могла да бъде предмет на проверка по реда на обжалване на протоколното му определение, тъй като то не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. При положение, че е налице конкретизация на вече предявения иск, както поддържа жалбоподателя, то, както правилно е прието във въззивното определение, по този въпрос следва произнасяне по същество с решението на съда, което ще подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, включително и по спорния въпрос за конкретизацията на петитума на иска по чл. 109 ЗС.
Като е приел частната жалба против определението на първоинстанционния съд за недопустима и я е оставил без разглеждане, прекратявайки производството по нея, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9389 от 24.06.2010 год. по ч. гр. д. № 5589 по описа за 2010 год. на Софийски градски съд, ІV „А” въззивен състав.
Връща делото на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.