О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
Гр.София, 09.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 4956 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. К., Н. К. К. и М. К. В. срещу Решение № І-44/ 25.04.2013 г. по в.гр.д.№ 384/13 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 1750/ 20.11.2012 г. по гр.д.№ 1857/11 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против И. В. К., Е. В. К.- Д., Г. И. Т., Е. И. Т. и П. В. Д. осъдителни искове за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците, на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, и осъждане на ответниците да им предадат владението на 495 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор № 67800.502.87 по действащия кадастрален план на [населено място], целият с площ от 1 104 кв.м. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване, както и за отменяването на потвърденото с него първоинстанционно решение, и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените иск за собственост бъдат уважени със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за изхода на спора са материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящата касационна инстанция намира, че произнасянето по релевираните от касаторите основания за допускане на касацията е безпредметно, доколкото същото следва да бъде допуснато на друго основание- вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо.
Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, при което преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба- предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. В конкретния случай настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното въззивно решение на Бургаския окръжен съд следва да се допусне до касационен контрол предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба /т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/01 г. на ОСГК на ВКС/. Този извод следва от липсата на надлежно посочване в обстоятелствената част на исковата молба на фактите, с оглед на които ищците твърдят, че правото им на собственост върху процесния имот е възстановено на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Посочената материалноправна норма предвижда възстановяване на собственост върху имоти, отнети от техните собственици без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., ако са налице общите предпоставки за реституцията по чл.1, ал.1 от същия закон, но посочването й не обуславя наличие на обстоятелствена част на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК- т.е. на конкретните фактически твърдения, които спорещ ищците следва да бъдат субсумирани под приложимия материален закон. Нещо повече- в исковата молба, по която е образувано производството, е налице и вътрешно противоречие, тъй като ищците изрично са заявили, че имотът не е отчуждаван от наследодателя им К. В. К., поради което не е ясно на какво основание поддържат да са собственици по силата на реституция.
С оглед обусловената по-горе вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, касационното му обжалване следва да се допусне независимо от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № І-44/ 25.04.2013 г. по в.гр.д.№ 384/13 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на Р. Г. К., Н. К. К. и М. К. В..
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 94,50 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: