ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 443
София, 09 май 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1414 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 20/27.01.2016 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 788/2015, с което е отменено решение № 663/03.11.2015 на Хасковския районен съд по гр. д. № 1271/2015, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], [населено място], представляван от адв. Г. З. от АК – Хасково, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимостта от отделно уведомяване за съгласието на работодателя по предложение на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, ако в 7-дневния срок работодателят е издал заповед за уволнение, както и по процесуалноправния въпрос за принципа на служебното начало, респ. за задължението на съда да даде указания за подлежащите на доказване факти, които са въведени в предмета на делото и първоначално не са били спорни, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, за което се позовава на противоречие с решение № 4/21.02.2012 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 278/2011, което прилага.
Ответникът по жалбата Н. Т. Д. не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Шофьор международен транспорт” по безсрочен трудов договор, като със заповед № 3/09.04.2015, ответникът е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по взаимно съгласие. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е възникнало основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Представената по делото от ответника молба № 3/02.04.2015 (с която от името на ищеца е поискано прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 09.04.2015 г., която в случай, че не бъде удовлетворена, да се счита за отправено писмено предизвестие), е оспорена от ищеца и съгласно приетото по делото заключение на вещо лице по назначена съдебно графологична експертиза, е установено, че подписът е положен от ищеца, но именният ръкописен текст „Н. Т. Д.“ не е изпълнен от него, а от лицето, което е изписало имената на ищеца върху пощенски плик и пощенско клеймо от 28.04.2015, адресирани до ищеца Д., с които му е изпратена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и върху връчените му на 10.07.2014 г. длъжностна характеристика и протокол за запознаване с оценката на риска на работното място на същата дата. Съдът е стигнал до извода, че не е налице валидно изразена воля за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищеца, а дори да има изразена такава с приложената молба от 02.04.2015 г., то тя е била опорочена, още повече, че към този момент ищецът е бил в законоустановен отпуск поради временна нетрудоспособност от претърпяна трудова злополука. Съдът е изложил и съображения, че заповедта за прекратяване е изпратена на ищеца с пощенски плик на 28.04.2015 г., когато срокът за приемане на евентуално отправено предложение на 02.04.2015 г. е изтекъл.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото и нямат претендираното значение, доколкото съдът е приел, че не е постигнато взаимно съгласие между страните, изразено писмено, а е налице злоупотреба с бланкет и поради това ирелевантно е установяване на факта на съгласие на работодателя по предложението на работника за прекратяване на трудовия договор.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20/27.01.2016 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 788/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.