О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр.София, 22.04.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 150 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.10.2009г. по гр.д. №410 / 2009г., с което Шуменски ОС е отхвърлил предявения от Т. М. С. иск срещу Е. “М” с правно основание чл.42, ал.1, вр. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.
Жалбоподателят – Т. М. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът е разрешил материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречиво произнасяне на съдилища и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 11.05.2009г. по гр.д. №19/2008г. на Великопреславски РС, е отхвърлил предявения от Т. М. С. иск срещу Е. “М” с правно основание чл.42, ал.1, вр. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба от 21.09.2006г., сключен с нот. акт №132/2006г. на нотариус при Великопреславски РС, с който Т. М. , чрез пълномощник А. Б. , е продал на едноличния търговец, дворно място с построеното в него, в гр. В., за сумата 10 614,90 лева изплатена на продавача от купувача, поради липса на валидно упълномощаване, довело до липса на съгласие по сделката за разпореждане с имота срещу точно определена цена. Съдът, след преценка на доказателствата по делото съдът, е приел за установено, че ищецът – жалбоподател е упълномощил с надлежно заверено пълномощно рег. №16707/11.09.2006г. Атанас Б. , който не е страна по делото, да се разпореди със собствения му имот, предмет на атакуваната сделка, на когото намери за добре и при каквато цена се договори последният, при което въз основа на същото е сключена атакуваната сделка, цената по която изцяло е платена на продавача. При тези данни, съдът е приел, че сключената въз основа на валидно пълномощно сделка е действителна, тъй като не е налице липса на съгласие между страните по нея.
В изложението си, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречиво произнасяне на съдилища и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а именно относно точното тълкуване на понятието “ надлежна представителна власт за извършване на валидна сделка”, липсата на каквато би довела до нищожност на последната. Представя решение от 17.01.2003г., по гр. д. №2670/2001 г. на ВКС, в което е прието, че при извършване на разпоредителна сделка с недвижим имот упълномощаването следва да е изрично, а не генерално такова, тъй като в противен случай сделката би била нищожна.
С оглед на тези съображетния Върховният касационен съд намира, че въззивният съд се е произнесъл в решението си по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, но на същият не е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС. Решенията на ВКС по конкретни казуси, уреждат конкретни правоотношения, поради което не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Такава предпоставка представлява само противоречие на решението със задължителните тълкувателни решения, които решават по общ, абстрактен начин правен проблем и са израз на общо регулиране на правната норма. В случая съдът не е дал тълкуване на понятието “ надлежна представителна власт за извършване на валидна сделка” в противоречие с такава задължителна практика на ВКС.
Не е налице и противоречиво произнасяне на съдилищата по поставения материално правен въпрос, т.е. не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. От посоченото решение на ВКС към изложението на жалбоподателя се установява по-скоро наличие на безпротиворечиво произнасяне по въпроса при какви предпоставки упълномощителната сделка би била нищожна. Именно в съответствие с приетото и в това решение въззивният съд е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.42, ал.1, вр. чл.26 ЗЗД, тъй като в случая атакуваното овластяване е изрично, а не общо.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи да липсва практика на ВКС по този въпрос, нито сочи аргументи за необходимост от промяна на установената такава В случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния закон, което да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, а и не е налице значително отклонение от установената такава. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за неоснователност на предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.42, ал.1, вр. чл.26 ЗЗД, ал.2 ЗЗД влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК на решение от 26.10.2009г. по гр.д. №410 / 2009г. на Шуменски ОС по жалба на Т. М. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: