О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 19.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 221 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. С. и Й. М. П. против решение № 554 от 19.11.2008 г., постановено по гр.д. № 499 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Велико Т. , с което е оставено в сила решение № 296 от 27.12.2007 г. по гр.д. № 7 от 2007 г. на Районен съд- Е. за уважаване на предявения от И. Х. Й. против Д. И. С. и Й. М. П. ревандикационен иск.
Ответникът по касационната жалба И. Х. Й. оспрова същата като претендира направените разноски.
Въззивният Окръжен съд-Велико Т. е приел, че с представените по делото два нотариални акта ищецът се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на договор за дарение и по давностно владение, като ответниците владеят имот от 2002 г. на основание писмен договор за покупко-продажба, съгласно който И. Х. Й. им го продава. В производство по чл.154 от ГПК /отм./, въз основа на експертно заключение и с оглед липсата на данни, които да сочат на изводи, обратни на експертните, е прието, че този договор не е подписан от ищеца и при липса на писмени доказателства за прехвърляне на правото на собственост /тъй като свидетелски показания за това обстоятелство са недопустими/, е счетено, че владението е без основание, а съответно ревандикационният иск е основателен.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, като считат, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, който с оглед наведените твърдения се свежда до следното: съставлява ли правно основание за владение на имот писмен договор, който макар да не е сключен в изискуемата от закона форма и да не създава права за купувачите, следва да се приеме за предварителен договор и след като този договор не е развален по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД може ли да се уважи иск по чл.108 от ЗС, който преполага владението да е без правно основание.
Поставените въпроси не се явяват съществени с оглед фактите по делото и изводите на въззивният съд обусловили крайния изход на спора, доколкото последните са свързани с установената липса на волеизявление на продавача, тъй като подписа в представения писмен договор не е на И. Х. Й.. В тази връзка липсва противоречива практика, доколкото нито едно от решенията на ВС на РБ и ОС- В. , на които се позовават касаторите, не съдържа произнасяне по въпроса съставлява ли нищожен писмен договор, който би могъл да има характер на предварителен договор за покупко-продажба правно основание за владение с оглед предпоставките по чл.108 от ЗС.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като константна е практиката на ВКС, че неподписан от някоя от страните договор е нищожен, поради липса на съгласие, а нищожните договори не пораждат правни последици и съответно не могат да се явят правно основание за владение на недвижим имот.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, като касаторите следва да възстановят направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 50.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 554 от 19.11.2008 г., постановено по гр.д. № 499 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Велико Т.
ОСЪЖДА Д. И. С. и Й. М. П., двамата от гр. Е., ул.”Д” № 6 да заплатят на И. Х. Й., съдебен адрес: гр. В., ул.”В” № 1а, а. Ж разноски за настоящото производство в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: