О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 02.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 377/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “М” Е. – гр. С. против решение № 191 от 06.02.2009 г. по т.д. № 2020/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 07.07.2008 г. по гр.д. № 61/2001 г. на М. окръжен съд по същество са отхвърлени предявените от касатора против Е. “Н”-гр. Монтана обективно съединени искове за заплащане на сумата 13798.96 лв., представляващи лизингови вноски за месец ХІІ. 2000 г. и месец І.2001 г. за отдадени на лизинг два автомобила “Ф” по договор от 21.11.2000 г., лихви за забава в размер на 687 лв. и сумата 13850.79 лв.- обезщетение за ползването на автомобилите след прекратяване на договора.
Ответникът по касация – Е. “Н” – гр. М. чрез пълномощника си- адв. Г е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поддържал, че постановения от въззивния съд акт е изцяло неправилен, тъй като е изграден върху неправилно възприети и анализирани обстоятелства, факти и доказателства, което е довело до възприемане и прилагане от същия съд на материалноправна норма, различна от съответстващата за правилното разрешаване на правния спор. Страната е развила подробно доводи в подкрепа на това свое разбиране, свързани с неправилност и необоснованост на изводите на решаващия състав. Направила е извод, че предвид тези оплаквания и поради това, че обжалваното решение било основано на неправилно приложена от въззивния съд правна норма, считала, че решението следвало да бъде допуснато до касационен контрол. В титулната част на изложението е посочен чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
При тези фактически данни се налага извод, че страната не обосновава доводи за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същата не е формулирала релевантен по смисъла на нормата въпрос, относим към решаващите изводи на съда и обуславящ обжалвания правен резултат, а спрямо този въпрос се извършва и преценка за наличие на някоя от лимитивно изброените хипотези на т.1-т.3 от текста. Подробно развитите доводи за неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд се квалифицират по чл.281 ГПК и нямат относимост към производството по чл.288 ГПК. В този смисъл и основното оплакване за неправилно приложение на материалния закон се разглежда само дотолкова, доколкото обжалваното решение е допуснато до касационен контрол.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане по същество на подадената касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 06.02.2009 г. по т.д. № 2020/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: