3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 444
София, 01.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 499/2011 година
Производство по чл.274, ал.2, т. ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност/, представлявано от синдика А. М. против определение № 1303 от 15.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 931/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. С това определение е оставена без уважение молбата на А. М., подадена в качеството й на синдик на [фирма] /н/ за отмяна на допуснатото с определение от 17.11.1999 г. по гр.д.№ 106/1999 г. на Пловдивския апелативен съд обезпечение на предявения от [община] против дружеството иск.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Изложени са съображения, че в мотивите си съдът изрично посочил, че обезпеченото вземане има характер на главница и съдебни разноски, докато от приложеното решение на ВКС било видно, че присъдената на Общината сума не е нито главница, нито разноски, а лихва. От това следвало, че присъденото вземане не е обезпечено, поради което не били налице основания да се откаже отмяната на допуснатата по реда на чл.308 ГПК (отм.) възбрана върху недвижимия имот на дружеството. Освен това се изтъква, че последното е в производство по несъстоятелност, присъденото вземане не било предявено по реда на ТЗ, от което следвала законовата забрана за извършване на плащането му. Излага и доводи за изтекла давност по аргумент от чл.117, ал.1 и 2 ЗЗД във връзка с констатацията на съда, че осъдителното решение е влязло в сила на 07.06.2005 г.
Ответната [община] не е изразила становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото намира, че подадената частна жалба е допустима. Предмет на жалбата е определение по 402 ГПК, постановено за първи път от въззивен съд, поради което съгласно т. 6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС същото подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 изр.първо ГПК.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, апелативният съд приел, че спорът между страните, във връзка с който с определение от 17.11.1999 г. по гр.д.№ 106/1999 г. на П. е допуснато обезпечение на предявения от [община] иск чрез възбрана на недвижим имот на [фирма] до размер на 15 000 000 неденоминирани лв. е разрешен с влязло в сила на 07.06.2005 г. решение по гр.д.№ 782/2003 г. на П., с което исковата претенция е уважена в размер на 13 795 957.30 неденоминирани лв. Предвид обстоятелството, че към подадената от името на [фирма] /н/ молба по чл.402 ГПК не са приложени доказателства, установяващи плащането на сумата е направен извод, че не са налице основанията на цитираната разпоредба за отмяна на така допуснатото обезпечение.
Обжалваното определение е правилно.
Определението по чл.308 ГПК (отм.) е постановено въззивният съд, който поради отхвърляне на главния иск на [община] по чл.87 ЗЗД за разваляне на сключен по реда на ЗППДОбП с [фирма] договор за продажба на недвижим имот, се произнесъл по предявения при условията на евентуалност иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в плащането на цената на недвижимия имот, като го уважил за сумата 13 795 937.30 /стари/ лв. Допуснатото с определението от 17.11.1999 г. по гр.д.№ 106/1999 г. на Пловдивския апелативен съд е обосновано с така постановеното от него решение, като погрешно в съобразителната му част е посочил, че предмет на иска е главница и разноски, които не съответстват на претендираната от Общината незаплатена част от цената на недвижимия имот – сумата 8 328 000 неденоминирани лв. Тази грешка не е възпроизведена в диспозитива на определението, в което е посочено, че се допуска обезпечение на предявения от [община] иск срещу [фирма] до размер на 15 000 000 лв., поради което с оглед препращането към постановеното от него решение следва да се счита, че е обезпечен иска на Общината по чл.86 ЗЗД.
При това положение следва да се споделят въпреки недостатъчната им прецизност изводите на апелативния съд, че с влязлото в сила решение обезпеченият иск на [община] е уважен и при липсата на доказателства, че задължението на [фирма] е изпълнено, молбата за отмяна на обезпечението е лишена от основание. Целта на допусната обезпечителна мярка е да обезпечи бъдещото изпълнение и след като тази мярка не е изчерпана чрез надлежното изпълнение на влязлото в сила решение, законосъобразно съдът е отказал да уважи подадената от името на [фирма] /н/ молба по чл.402 ГПК.
Развитите доводи в частната жалба относно неупражнените от [община] права в производството по несъстоятелност относно присъденото вземане, които не са подкрепени с доказателства и за погасяването му по давност са въведени за пръв път пред касационната инстанция и не следва да бъдат обсъждани. Независимо от това те не могат да бъдат слушани в това производство, което не се развива нито като такова по несъстоятелност, нито като исково.
Тъй като настоящото производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК, наведените в жалбата доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да бъдат обсъждани.
По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1303 от 15.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 931/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: