О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
гр. София,01.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Николай Марков ч.т.д.№1029 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Динев” ЕООД /н/ срещу определение №3604 от 20.11.2018 г. по в.т.д.№6515/2018 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на „Динев” ЕООД /н/ за изменение на основание чл.248 от ГПК на решение №2206 от 17.08.2018 г. по в.т.д.№6515/2018 г. на САС в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е взел предвид доказателствата, от които е видно, че във всички документи, удостоверяващи направени разноски е посочен номер на делото, като в повечето от документите е посочено, че плащането е извършено от „Динев” ЕООД или че задължено лице е „Динев” ЕООД и плащането е за негова сметка, респективно, че претендираните разноски са действително направени. Навеждат се доводи, че законът не забранява заплащането на задължения да става и от трето лице, дори и против волята на кредитора, като отношенията между „Динев” ЕООД /н/ и третото лице, изпълнило неговото задължение, не са предмет на настоящето производство. В този смисъл и тъй като определението противоречи и на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба – С. Т. П., в качеството му на ЕТ „Титанстрой – С. П.” заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че на възмездяване подлежат само направените от страната разноски, а в случая „Динев” ЕООД /н/ не е сторил такива разноски. Изложил е съображения, че заплатените от трето лице разноски за сметка на „Динев” ЕООД /н/ не следва да се заплатят от ответника, тъй като в процеса третото лице не е страна, като не са известни и действителните отношения между третото лице и „Динев” ЕООД /н/. Изразил е становище, че отговорността за разноски е специфичен вид отговорност с оглед изхода на спора, а ответникът може да бъде задължен да възстанови само направени от страната разноски, но не и от трето лице.
Определението е частично неправилно.
Съгласно дадените в ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, само когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК, поради което в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане от страната, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Изискването, страната да е направила реално разноските, които претендира да й бъдат заплатени от противната страна, е в основата и на константната практика на ВКС по чл.274, ал.3 от ГПК, обективирана в определение №14 от 07.01.2014 г. по ч.т.д.№3082/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №110 от 25.02.2016 г. по ч.т.д.№311/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №274 от 15.05.2017 г. по ч.т.д.№739/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение по т.д.№866/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №30 от 28.04.2017 г. по т.д.№2334/15 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и др. В цитираната, споделяна от настоящия състав практика, в обобщение се приема, че заплатените от трето лице разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат като разноски, доколкото такова плащане не може да се приеме, че е за сметка на страната, за да е налице основание за присъждането му като реален неин разход.
В случая по отношение на претендираните от „Динев” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция в общ размер на 8 760 лв., въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика, тъй като адвокатското възнаграждение е заплатено със средства на трето по делото лице, респективно липсват доказателства за реално осъществен разход на страната, който да се приеме, че е за нейна сметка и който да дава основание за присъждане на сумата за такъв разход за сметка на насрещната страна.
По отношение на претенцията в останалата част, за присъждане на разноски пред първата инстанция в общ размер от 4 235.40 лв. и пред въззивната инстанция в общ размер на 625 лв. – за държавни такси и депозити за вещи лица, определението се явява неправилно, тъй като е видно от приложените по делото платежни документи, че „Динев” ЕООД е посочен като вносител на сумите, респективно като задължено по документа лице. В този смисъл обжалваното определение следва да бъде частично отменено, като с оглед изхода на спора и представените доказателства за сторени разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 235.40 лв., разноски пред първата инстанция и сумата от 625 лв., направени разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №3604 от 20.11.2018 г. по в.т.д.№6515/2018 г. на САС в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Динев” ЕООД /н/ за изменение на основание чл.248 от ГПК на решение №2206 от 17.08.2018 г. по т.д.№6515/2017 г. на САС в частта за разноските, чрез присъждане на разноски пред първата инстанция в общ размер от 4 235.40 лв. и пред въззивната инстанция в общ размер на 625 лв., вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ решение №2206 от 17.08.2018 г. по т.д.№6515/2017 г. на САС в частта за разноските, като
ОСЪЖДА С. Т. П. [ЕГН] в качеството му на ЕТ „Титанстрой-С. П.”[ЕИК] да заплати на „Динев” ЕООД /н/ [ЕИК] сумата от 4 235.40 лв., разноски пред първата инстанция и сумата от 625 лв., разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение №3604 от 20.11.2018 г. по в.т.д.№6515/2018 г. на САС в останалата част.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.