1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.444
Гр.София, 01.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА частно търговско дело № 227/2017 г.
Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Л. Я. срещу определение № 225/6.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 337/2016 г. на Видинския окръжен съд по ч.гр.д.№ 337/2016 г., с което е потвърдено определение на Б. PC № 329/16 август 2016 г. по гр.д.№ 38/2015 г. за прекратяване на производството в частта по предявените от ответницата установителни искове за нищожност на клаузи на процесния договор – т. 4.28 и т. 4.29, на които се основава осъдителният иск на ДФ“Земеделие“ срещу Н. Л. Я. за сумата 24446 лв., и лихва за забавеното й плащане 1559,63 лв. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му, както и отмяната на потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на инцидентния установителен иск от Б. PC. В изложение по чл.284 ал.З т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос относно цената на иск за установяване нищожност на отделни договорни клаузи.
Държавен фонд „Земеделие“ не е взел становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение от вида на частично преграждащите развитието на производството, постановено от Видинския ОС като въззивна инстанция, подлежащо на непряк касационен контрол при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
За да прекрати частично производството по делото – относно приетия за разглеждане инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на две от клаузите на процесния договор за отпускане на финансова помощ между страните от 12 октомври 2009 г., предявен от ответницата Н. Л. Я. срещу ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, Б. PC е приел, че жалбоподателката в настоящото производство не е изпълнила в законния срок за отстраняване на нередовностите указанието да внесе по сметката на първоинстанцонния съд ДТ в размер на 927,84 лв., дължима по инцидентния установителен иск за нищожност на т.4.28 от договора и пълния размер на ДТ за втория иск относно установяване нищожност на клаузата на т. 4.29 на процесния договор – 977,84 лв. съгласно разпореждане от 1 август 2016 г. За да потвърди преграждащото определение, Видинския ОС е приел, че инцидентните установителни искове не са неоценяеми и дължимата държавна такса е изчислена в съответствие с действителната цена на исковете, определена от стойността на договора съгласно чл.69, ал.1, т. 4 ГПК.
Обжалваното въззивно определение е постановено в отклонение на задължителната съдебна практика по чл.274 ал.З ГПК за определяне цената на иск за прогласяване нищожност на отделна клауза, която не води до недействителност на целия договор. Съгласно множество определения на ВКС стойността на договора е определяща цената на иска само ако негов предмет е установяване нищожност на целия договор, а при установителни искове за недействителност на отделни клаузи, определящ е материалният интерес от отпадане на оспорените клаузи, ако има такъв – в тоя смисъл и цитираното определение на ВКС, Първо търговско отделение по ч.т.д.№ 953/2014 г. от 8 април 2014 г. С оглед отговора на поставения процесуланоправен въпрос определението на Видинския окръжен съд следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Цената на исковете е определена незаконосъобразно от съда вместо от страната, не е посочена в разпореждането за внасяне на допълнително дължима държавна такса и е определена произволно от първоинстанционния съд. В обжалваното определение необосновано е прието, че изчисляването на дължимата ДТ е в съответствие с цената на исковете, чийто размер е изчислен съобразно чл.69 ал.1 т. 4 ГПК -стойността на процесния договор.
Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска, тя не е посочена от ответницата, предявила инцидентени установителни искове, която дължи държавна такса по сметка на съда, сезиран с обусловения иск. Инцидентният установителен иск също подлежи на индивидуализиране съобразно с изискванията на чл.127 ал.1 ГПК. Цената на иска, когато същият е оценяем, се посочва от ищеца /т.З на цитираната разпоредба във вр.чл. 70 ал.1 ГПК и само в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя такава, като определението му подлежи на обжалване когато се увеличава посочената от ищеца цена. Въпросът за нея в случая не е повдигнат съобразно изискванията на процесуалния закон, указанията в разпореждането за оставяне на исковата молба на Н. Я. без движение не са изчерпателни и точни, определянето на дължимата ДТ е необосновано и опорочава прекратяването на делото и съответно определението на въззивния съд за потвърждаването му.
По изложените съображения обжалваното определение на В. и потвърденото с него прекратително определение по отношение на инцидентните установителни искове следва да бъдат отменени и делото -върнато за продължаване на процесуалните действия от първоинстанционния съд с нови указания и законосъобразно определяне цената на инцидентните установителни искове и евентуално дължимата допълнителна държавна такса.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 225/6.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 337/2016 г. на Видинския окръжен съд и потвърденото с него определение №329/16 август 2016 г. по гр.д.№ 38/2015 г. на Б. PC за прекратяване на производството по инцедентните установителни искове на Н. Л. Я. срещу ДФ „Земеделие“ за установяване нищожност на клаузите на т. 4.28 и т. 4.29 от договор № 05/112/02490 от 12.10.2009 г. и връщане исковата молба от 4 март 2015 г. в посочените части.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Белоградчишкия районен съд за по-нататъши процесуални действия съобразно указанията в мотивите на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: