О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
[населено място], 10.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 367/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на С. И. Х., лично и като пълномощник на Ц. Г. Х., двамата от [населено място] против въззивното определение от 31.05.2011 год. по ч. гр. д. № 5622/2011 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната им жалба против определението от 5.04.2011 год. по гр. д. № 16026/2010 год. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по него до приключване на това по подадената искова молба вх. № 13797 от 1.04.2011 год. на същия съд.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за продължаване процесуалните действия по разглеждане на иска им за делба на имота.
Ответницата Д. Д. не е взела становище по жалбата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е спряно производството по предявения от настоящите жалбоподатели иск за делба на описания в исковата молба недвижим имот до приключване на производството по подадената от ответницата искова молба с предявени искове за нищожност на договора, от който черпят права ищците, и с твърдение за изключителна собственост на имота на основание придобивна давност, въззивният съд приел, че спорът по последната е преюдициален на този по делбата. Приел за неоснователен довода за наличие на тъждество на предявените искове с направените в делбеното производство възражения в същия смисъл, с оглед предприетата от страната защита на правата й за установяването им със сила на присъдено нещо по отношение на страните по делбеното производство.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
В съдържащото се в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като представят съдебна практика, в противоречие на която било произнасянето на въззивния съд за спиране на производството по делбеното дело до решаване на спора за установяване нищожност на договора, легитимиращ ищците като съсобственици на имота, с оглед специалните правила на чл. 342 и чл. 343 ГПК за предявяване на възраженията относно преюдициалните въпроси, свързани със съсобствеността. Позовават се на определение № 21 от 17.01.2011 год. по ч. гр. д. № 485/2010 год. на ВКС, 1 г. о. и на определение по гр. д. №24/2010 год. на Пернишкия окръжен съд, влязло в сила. В тях било прието обратното становище, поради което и касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
По поставения от касаторите процесуалноправен въпрос не е налице противоречие с представената съдебна практика, тъй като хипотезите в приложената такава не са сходни. В настоящия случай ответницата по делбата в писмения си отговор по чл. 131 ГПК е направила възражения за нищожност на договора, от който черпят права ищците, както и възражение за изключителна собственост на имота на основание придобивна давност, считано от 24.06.96 год., който отговор е посочен в изготвения доклад по делото в съдебното заседание на 22.02.2011 год. В него ответницата, чрез пълномощника си, е поддържала същите съображения, изразени в писмения й отговор, поради което и основателно се поддържа от касаторите, че основанията на предявените с последващата искова молба от 1.04.2011 год. за обявяване нищожността на договора са същите. Това обаче не лишава страната от правото й да иска установяване на твърдяната нищожност със сила на присъдено нещо, предявявайки иска в отделно исково производство, в което на страната на ответника е и лице, неучаствуващо в делбеното производство – Н. Н., страна по договора, претендиран да е нищожен.
В приложеното определение № 21 по ч. гр. д. 485/2010 год. на ВКС хипотезата е друга – основанието, на което страната е предявила отделен иск извън делбата не е въведено като възражение в преклузивния срок по чл. 342 и чл. 343 ГПК, поради което и се поставя въпросът за допустимостта на спирането на делбеното производство в тази конкретна хипотеза с оглед специалните правила на преклудиране на възраженията по преюдициалните спорове след първото заседание при делбата. Затова и съдът по приложеното определение е приел, че в случая се касае за заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията и е заключил, че делбеното производство в този случай неправилно е било спряно.
За разлика от горния казус, настоящият е друг – основанията за нищожността на договора, легитимиращ ищците, сега жалбоподатели, поради противоречие със закона и липса на основание, предмет на предявените искове с отделна искова молба, са въведени като възражения с писмения отговор по иска за делба на имота, поради което и въпросът, предмет на обсъждане в цитираното по-горе определение не се поставя. Релевантен за настоящия спор е друг въпрос – дали решението по предявените отделни искове е обуславящо, за да обоснове постановеното спиране, по който въпрос не е налице противоречие в приложената съдебна практика, а и по него касаторите не спорят, напротив считат, че предметът на двете производства е един и същ. Това им твърдение обаче касае становището им по иска в отделното исково производство, за каквато хипотеза е относимо и второто приложено определение по гр. д. № 24/2010 год. на Пернишкия окръжен съд.
Поради тези съображения поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, с оглед на което настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 7932 от 31.05.2011 год. по ч. гр. д. № 5622/2011 год. на Софийски градски съд, по подадената от С. И. Х., лично и като пълномощник на Ц. Г. Х., двамата от [населено място] частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: