Определение №444 от 10.6.2016 по търг. дело №2850/2850 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 444

С., 10.06.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2850/ 2015 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1154 от 02.06.2015 г. по т.д.н.№ 4247/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение №903 от 05.08.2011 г. по т.д.н.№ 934/2010 г. на СГС и е постановено друго, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2011 г. и е открито производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите, допуснато е обезпечение чрез налагане запор и възбрана върху имуществото на търговеца. Касационната жалба е срещу решението в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособност, с оплакване за неправилност, тъй като състоянието на неплатежоспособност е налице още към датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, а дори и още по-рано – към края на 2007 г.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК по въпроса: при определяне на началната дата на неплатежоспособност, трябва ли съдът да извърши анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, да вземе предвид всичките му задължения и това от кой момент той е в невъзможност да плаща задълженията си, жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Р.№90/20.07.2012 г. по т.д.№1152/2011 г. на І т.о. и Р.№115/25.06.2010 г. по т.д.№169/ 2010 г. на ІІ т.о. Като сочи приетото от вещото лице за коефициентите на финансова автономност и на рентабилност, жалоподателят поддържа, че към 31.12.2007 г. длъжникът е бил с влошено финансово състояние и ефективността на използването на инвестирания собствен капитал е отрицателна величина; обосновава въз основа на събраните писмени доказателства, че длъжникът още към 2007 г. е изпаднал в невъзможност да изпълни изискуемо парично задължение; счита, че в последната съдебно-счетоводна експертиза не се съдържа отговор на въпроса на кои дати и на кои контрагенти длъжникът е извършил последните си плащания. Жалбоподателят въз основа на експертизата излага съображения, че не е налице добра обръщаемост на краткотрайните активи, сочи, че от приетите по делото заключения става ясно, че счетоводството на длъжника е водено нередовно, в нарушение на основни счетоводни принципи, че от 2007 г. длъжникът не осъществява дейност, не се разплаща с кредиторите, не е налице добра обръщаемост на краткотрайните активи за периода 2008-2011 г., игнорирането на които факти са обусловили незаконосъобразност на решението. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване по съображения, че липсва посочване на касационни основания, липсват данни за противоречиво решаване на въпроса за началната дата на неплатежоспособността, като жалбоподателят нито в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, нито във въззивната жалба, нито в производствата пред СГС и САС не сочи конкретна дата, към която иска да се установи неплатежоспособността. Сочи, че резултатите, изложени в заключенията на изслушаните експертизи, не са оспорени от жалбоподателя, че с оглед направените от него искания в съдебното производство, продължило 6 години, за установяване действителното икономическо състояние на длъжника, буди съмнение твърдението, че икономическото състояние на длъжника не е изяснено и преценено от съда. Обосновава, че в съответствие с установената съдебна практика, съдът е посочил в какво се състои неплатежоспособността и преценявайки наличието на това състояние, се е съобразил с цялостното обективно икономическо състояние на длъжника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение и е постановено друго, с което е обявена неплатежоспособността на длъжника и началната й дата и е открито производство по несъстоятелност, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е отменил обжалваното решение и е постановил друго, с което е обявил неплатежоспособността на длъжника с начална дата 31.12.2011 г. и е открил производство по несъстоятелност, като е обосновал, че са налице кумулативните материалноправни предпоставки: молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от кредитор по търговска сделка; длъжникът е търговец; налице е изискуемо задължение по см. на чл. 608 ал. 1 ТЗ; длъжникът е неплатежоспособен по см. на чл. 608 ал.1 ТЗ; затрудненията не са временни, а състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно – чл. 631 ТЗ. За неоснователно е приел възражението на длъжника за отсъствие на активна легитимация на търговеца, подал молбата по чл. 625 ТЗ, като е изложил подробно, че ответникът има към него изискуемо парично задължение по търговска сделка. Обсъдил е изслушаната във въззивната инстанция и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на обявените в Търговския регистър ГФО за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.; по подробно изложените съображения съдът е съобразил цялостното обективно икономическо състояние на длъжника, а не единствено отделни показатели на счетоводните стандарти; приел е, че е налице невъзможност на длъжника да изпълни задълженията си – спирането на плащанията се дължи на липсата на краткосрочни активи с достатъчна степен на активност да покрият краткосрочните задължения, което не зависи от волята на длъжника; посочил е, че е налице липса на налични парични средства, с които длъжникът да изпълни изискуемите вземания по см. на чл. 608 ал.1 ТЗ – състоянието е обективно и трайно – длъжникът е неплатежоспособен по см. на чл. 608 ал.1 ТЗ, като е преустановил търговската си дейност към 31.12.2011 г. – тази дата е приел за начална дата на неплатежоспособността.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване ВКС извършва въз основа на изложените от касатора правни въпроси и доводи и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г., за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Въпросът за определяне на началната дата на неплатежоспособността е релевантен за делото, по който въпрос е налице трайноустановена съдебна практика относно критериите за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката за неплатежоспособност и началната дата на неплатежоспособността, която е в смисъл, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние и възможността на търговеца да изпълни парично задължение по търговска сделка, следва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние, като се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения – бързоликвидното имущество – и момента на спиране обслужване на задълженията; състоянието на неплатежоспособност по см. на чл. 608 ТЗ съдът следва да определи, въз основа на цялостен анализ на доказателствата, установяващи икономическото състояние на длъжника, като възприеме възможно най-ранната начална дата на неплатежоспособността, съобразявайки я с общото икономическо състояние с оглед изведените критерии, настъпването на трайна тенденция длъжникът да не може да погасява задълженията си и момента на спиране на обслужването им.
С оглед приетото от въззивния съд, въпросът за началната дата на неплатежоспособността не е решен в противоречие с тази съдебна практика, включително цитираните от жалбоподателя решения на ВКС. В съответствие с посочената практика въззивният съд е обсъдил релевантните доказателства, включително последната изслушана във въззивната инстанция неоспорена от страните експертиза, направил е преценка за неплатежоспособността и началната й дата, обсъждайки посочените критерии. Въпросът за началната дата на неплатежоспособността е конкретен за всеки отделен случай, обусловен от твърденията на страните и обстоятелствата по делото, които подлежат на доказване. Като е обсъдил релевантните за началната дата обстоятелства, и е направил преценката за неплатежоспособност и началната й дата при съобразяване на посочените критерии, с приетото, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към 31.12.2011 г., когато търговецът е преустановил дейността си и е налице необратимо състояние на неплатежоспособност, съдът не е решил въпроса за началната дата в противоречие със съдебната практика, още повече, че жалбоподателят няма твърдяна по делото и сега във въззивната жалба друга конкретна дата на неплатежоспособността.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението относно определената начална дата, съставлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно, тъй като жалбоподателят не доказва по решения материалноправен въпрос да е налице противоречива съдебна практика.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1154 от 02.06.2015 г. по т.д.н.№ 4247/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top