2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
София,11.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на eдинадесети април две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1755/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение №159/04.08.2010 год. по в.гр.д. № 272/2020 год. на Окръжен съд[населено място] , с което е потвърдено решение № 220/ 30.10.2009 год. по гр.д. № 611/2008 год. на Районен съд[населено място] , с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Б. Ц. З., Я. Ц. З. и Бонка П. Т. искове с пр. осн. чл. 26,ал.2, предл.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба, оформен с НА №123,том VІІ, рег. №8380, дело № 737/2006 год. на нотариус И. А. по отношение на 8/24 ид. части от недвижим имот – дворно място с площ от 454 кв.м. , съставляващо УПИ ХХІ-1738 в кв.69 по ПУП на[населено място] и с пр.осн. чл. 33,ал.2 ЗС за изкупуване на продадените с описаната сделка 8/24 ид. части от посочения недвижим имот, като неоснователни.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Касаторът сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че искът с пр. осн. чл. 537,ал.2 ГПК е оттеглени производството по него е прекратено . Твърди, че е оттеглен иска по чл. 576 ГПК за нищожност на нотариалното действия , а не този по чл. 537,ал.2 ГПК. Счита, освен това,че съдилищата са постановили своите съдебни актове при неизяснена фактическа обстановка.Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на В. – търновския окръжен съд.
Ответницата по касация Бонка П. Т. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на подадената касационната жалба в писмен отговор по делото. Счита, че касаторът не е представил изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК и че не са изпълнени условията, с които процесуалният закон свързва достъпа до касационно обжалване.
Останалите ответници Б. Ц. З., Я. Ц. З. не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , следва да се изпълнени допълнителните критерии, за допустимост ,въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос, но не и служебно да го формулира, което би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него.
На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове , ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Както в касационната жалба, така и в допълнението към него страната не е формулирала правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.Съдържащите се в тях оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че е оттеглен иска по чл. 537,ал.2 ГПК, а не иска по чл. 576 ГПК, както е в действителност , както и това, че делото е постановено при неизяснена фактическа обстановка са такива, които касаят правилността на постановеното решение и могат да бъдат обсъждани едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Доколкото посочването на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неизпълнението на това законово изискване е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Последното следва от обстоятелството, че без правен въпрос не може да се обсъжда наличието на критериите по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, както и представените съдебни актове, доколкото тяхната преценка може да се извърши единствено в контекста и във връзка с поставения въпрос.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №159/04.08.2010 год. по в.гр.д. № 272/2020 год. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ