О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
гр.София, 11.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 355/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. А. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 6615/ 2009 г. в частта му, в която се отхвърлят претенциите му за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. С атакуваното решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 7272/ 2006 г. и по този начин П. на Р. Б. е осъдена да заплати на касатора по иск, квалифициран по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 5 000 лв, като за разликата до пълния предявен размер от 9 970 лв искът е отхвърлен. Изцяло са отхвърлени ищцовите претенции за обезщетяване на имуществени вреди в размер 800,10 лв – разходи за лекарства, 500 лв – разходи за оперативна медицинска интервенция и 9 816,68 лв – пропуснати ползи поради изземване на документи.
В частта, в която П. на Р. Б. е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 000 лв, въззивното решение не е обжалвано и следва да се счита влязло в сила.
За да обоснове искането си за допускане на касационно обжалване в отхвърлителната част, касаторът-ищец повдига правните въпроси 1.длъжен ли е съдът да вземе предвид и да посочи в мотивите си обстоятелствата, които са обусловили изводите му какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и 2.в причинна връзка с незаконното обвинение ли са тези имуществени вреди, които се дължат на изземване на документи по приключилото наказателно производство. Счита, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а вторият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато.
Ответната страна – П. на Р. Б. – не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлящата иска част е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че ищецът е бил обвинен неоснователно в извършване на документно престъпление, бил е задържан под стража като мярка за неотклонение от 08.03.1999 г. до 09.04.1999 г., но впоследствие наказателното производство срещу него е прекратено поради недоказаност с постановление от 13.09.1999 г., връчено на 17.09.1999 г. В хода на производството от ищеца са иззети документи, след приключването му той е поискал същите да му бъдат върнати. Искането е било счетено за основателно от прокурора, но фактически документите не са върнати. Ищецът е търпял след освобождаването си от ареста медицинска интервенция, но няма доказателства заболяването му да е в причинна връзка със задържането му или с обвинението срещу него. Липса на причинна връзка е прието и по отношение на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди от изземване на документи. Като недоказано е прието твърдението, че ищецът е правил разходи за лекарства. Поради това претенциите за обезщетяване на имуществени вреди са отхвърлени, като за вредите от иззети документи въззивният съд е изложил още, че държавата не отговаря по чл.2 от ЗОДОВ. Посочено е, че воденото наказателно преследване се е отразило неблагоприятно на психиката на ищеца, отчетени са продължителността на наказателното преследване, тежестта на обвинението, промените в поведението и психиката на ищеца, здравните проблеми, влиянието върху бизнес – делата му и социалните му контакти. Изведено е, че неимуществените вреди следва да бъдат обезщетени от прокуратурата със сумата 5 000 лв.
При тези мотиви на въззивния съд първият поставен от касатора въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил задължителната съдебна практика (ППВС № 4 от 1968 г.), задължаваща го да вземе предвид и да посочи в мотивите си всички конкретни обстоятелства, които са обусловили изводите му за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Дали размерът е справедлив, в производството по допускане на касационно обжалване не може да се проверява. В него касационната инстанция проверява (съгласно твърденията на касатора) в съответствие с обвързващата практика ли е разрешен правният въпрос за критериите, по които е определен размерът на обезщетението и за мотивирането на съдебния акт в тази част, като в случая такова съответствие е налице.
Вторият поставен въпрос не обуславя решението. Отхвърлянето на претенциите за обезщетяване на имуществени вреди е мотивирано най-напред с липса на доказателства за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и търпените вреди. Този въпрос е фактически и в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде разглеждан. При това положение без значение за крайния изход от спора е въпросът дали имуществените вреди от обиск и изземване, извършени по прекратено поради недоказаност наказателно производство, подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ или по реда на ЗЗД. Както и да бъде отговорено на този въпрос, това би било без значение за крайния извод на въззивния съд за неоснователност на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, поради което искането за допускане на обжалване на въззивното решение в тази част също е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 6615/ 2009 г. в отхвърлителната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: