О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 444
София, 19.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д. Nо 7536 /2013 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 6504/ 21.10.2013 год. на Н. Г. М. и Л. Н. М. и двамата от [населено място] с искане за отмяна на Определение Nо 1952/ 07.10.2013 година по ч.гр.д. Nо 1080/2013 година на АС- Пловдив , с което е потвърдено Определение Nо 2407/ 07.08.2013 на ОС-Пловдив по гр.д. Nо 1817/2013 година за прекратяване на исковия процес на основание чл. 299 ал.1 ГПК.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение на Апелативния съд е неправилно, поради особено съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с приложението на материалния закон и несъобразяване фактите по делото. Счита се , че заявената претенция не е била предмет на гр.д.Nо 3878/2006 година , тъй като фактите на които се позовават ищците по прекратеното дело, са настъпили след приключване на устните състезания във въззивната инстанция опи възз.гр.д.1063/2009 год. на ОС-Пловдив, поради което и няма основание за приложение на чл. 299 ГПК.
С изложение към частната жалба се поддържа , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите : по материално-правния въпрос : длъжен ли е ищецът да предяви всички възможни искове, които логично произтичат от твърдяните от него правопораждащи обстоятелства, тъй като преюдициалните правоотношения следва да бъдат зачетени при разрешаване на спора независимо, че за тях не е изрично предявен установителен иск или по-конкретно правопораждащият факт на съответния придобивен способ на правото на собственост, ако е бил изложен в обстоятелствената част на ревандикационен иск , но от него не е твърдяно придобиване на собствеността при отхвърляне на иска за собственост може ли повторно този факт да бъде основание на втори иск за собственост на същата вещ и предпоставките за реституция на имота , включително и тези отнасящи се до самия имот , заедно или всяка една поотделно могат да бъдат въведени като основание на иска по чл. 108 ЗС, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по Решение Nо 370 от 02.06.2010 год. по гр.д. Nо 5941/2008 год. на ВКС- III г.о. , постановено по чл. 290 ПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по процесуално-правния въпрос за допустимостта на ревандикационен иск срещу правоприемниците по наследство , когато има влязло в сила решение по отхвърления срещу починалия наследодателя ревандикационен иск , когато искът на наследниците е основан на факти и обстоятелства , осъществили се след приключване на съдебното дирене в инстанциите по същество, с довод , че произнесеното от въззивния съд определение е в противоречие с Решение Nо 541 от 19.01.2010 година по гр.д. Nо 1364/2009 год. на ВКС -II г.о. , постановено по чл. 290 ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и обжалваем интерес над минимално определения от закона при данъчна оценка на спорния недвижим имот от 66 463.70 лв.- чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
С посоченото определения , окръжният съд е прекратил съдебното исково производство на основание чл. 299 ал. 2 ГПК по заявените от Н. Г. М. и Л. Н. М. , в качеството им на наследници по закон на покойната М. Л. П.- М. ревандикационни искове по чл. 108 ЗС, при условията на обективно пасивно кумулативно съединяване , за признаване по отношение на [община], [фирма] и П. И. Н. от [населено място] , че са собственици по наследство и реституция, настъпила в полза на наследодателката им , на следния недвижим имот : жилищната площ над магазина от двуетажна масивна жилищна сграда , построена в имот пл. Nо 272 кв. 37 по плана на [населено място] от 1982 год., сега поземлен имот с идентификатор 56784. 519. 188. 1, както и че именно в тази част на сградата / над магазина/ отчуждена по ЗОЕГПНС като магазин с галерия от наследниците на П. И. К. , след 1996 година е извършен обособения в тази част мезонетен апартамент , даден като обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ/ отм./ на П. И. Н. и за предаване владението на мезонетния апартамент с идентификатор 56784.519.188.1 от ответника П. И. Н. ; както и в частта по предявените, при условията на солидарност, искове по чл. 59 ЗЗД срещу ответниците-юридически лица за сумата 5005 лв., предявен като частичен ,и иска за собственост , предявен срещу [община] за признаване собствеността и предаване владението на помещения от 40 кв.м. и мазе под магазина, намиращи се в същата сграда , приемайки , че е налице предхождащо влязло в сила съдебно Решение Nо 179 от 29.01.2009 год. по гр.д. Nо 3878/ 2006 год. на РС-Пловдив, потвърдено с Решение от 31.01.2011 год. по гр.д. Nо 1063/2009 год. на ОС-Пловдив и Определение по чл. 288 ГПК Nо 459/ 01.10.2012 год. по гр.д. Nо 524/2012 год. на ВКС-II г.о. с което спорът за собствеността , между същите страни и на същото основание и същото искане е разрешен със силата на пресъдено нещо.
За да прекрати исковото производство на основание чл. 299 ал.1 ГПК, първата инстанция – ОС-Пловдив , е приела, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, а АС е потвърдил същото, приемайки , че под обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението попада новият спор за собственост , въпреки новите факти, релевирани от ищците като основание, на което се претендира правото на собственост по реституция и наследство на процесния недвижим имот , и обусловените иска за обезщетение за ползване без правно основание и иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на необоснованото препятстване упражняване правото на собственост.
За да се допусне касационно обжалване по частна жалба срещу определение на въззивния съд , с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение за прекратяване на исковия процес, законодателят е поставил условието да са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, т.е. да са налице предпоставките обуславящи допустимостта / чл. 280 ал.2 ГПК/ и допускането на касационното обжалване – чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
При преценка на релевираните основания за допускане на касационно обжалване , настоящият състав намира , че не е налице нито една от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и/или т.3 ГПК .
И. въпрос : длъжен ли е ищецът да предяви всички възможни искове, които логично произтичат от твърдяните от него правопораждащи обстоятелства, тъй като преюдициалните правоотношения следва да бъдат зачетени при разрешаване на спора независимо, че за тях не е изрично предявен установителен иск или по-конкретно; правопораждащият факт на съответния придобивен способ на правото на собственост, ако е бил изложен в обстоятелствената част на ревандикационен иск , но от него не е твърдяно придобиване на собствеността при отхвърляне на иска за собственост, може ли повторно този факт да бъде основание на втори иск за собственост на същата вещ и предпоставките за реституция на имота , включително и тези отнасящи се до самия имот , заедно или всяка една поотделно могат да бъдат въведени като основание на иска по чл. 108 ЗС, е толкова абстрактно формулиран , че губи смисъла си на въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК доколкото касае няколко и то процесуално правни проблема- за възможността едно право да се претендира на няколко фактически основания като правопораждащи факти, за начина на съединяване на исковете в гражданския процес, за отношенията на преюдициалност на спорни правоотношения , но не и когато се касае до спорни факти, отнасящи се до обособеността на спорния обект на правото на собственост.
С т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС са дадени разяснения какво следва да се формулира като правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Това следва да е ясно и точно изведен / формулиран/ правен проблем, разрешен от съда в рамките на предмета на материално правния спор и да е обусловил изхода на делото. Преценката дали са налице предпоставки за селекция на заявеното основание в рамките на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, може да се извърши само от гл.т. на приложимо право/ материално-правна или процесуално правна норма /, но само при сходство на правопораждащи факти.
Ако обобщено се приеме , че под обусловил изхода на делото в рамките на спора за наличие на сила на пресъдено нещо между гражданско-правния спор по гр.д. Nо 3878/2006 год. на РС-Пловдив, оставено в сила с решение по въз. гр.д. Nо 1063/2009 год. на ОС- Пловдив и прекратения спор за собственост по настоящото производство е въпросът за предметната рамка на спора за собственост от гл.т. на необходимост на изчерпателно въведени с обстоятелствената част на исковата молба правно-релевантни факти, трудно би била направена връзка с онази част от въпроса за евентуални спорове с преюдициален характер . Обсъдените данни от въззивния съд по делата сочат на липса на разлика на твърденията относно придобивно по см. на чл. 77 ЗС основание на претендираното право на собственост- реституция в лицето на тяхната праводателка М. П.- М. и наследство. Новите факти, въведени с исковата молба по прекратеното дело : за получен индивидуален идентификатор по КК на обособеното жилище- мезонетен тип , получено от ответника П. Н. като обезщетение срещу отчужден недвижим имот и писмените доказателства , установяващи дарение в полза на същия по чл. 102 ЗТСУ/ отм./ , не са от категорията правопогасяващи , правопроменящи или правопорждащи спорното право , за да обусловят нова преметна рамка на материално-правния спор за собственост дори и в рамката на преюдициалните правоотношения.
С Решение Nо 370 от 02.06.2010 год. по гр.д. Nо 5941/2008 год. на ВКС- III г.о. , постановено по чл. 290 ПК, е прието , че „ако промяната във вида или предназначението на имота е поради извършено пристрояване или надстрояване ,в резултат на което той е увеличил размера си , собствеността се възстановява само върху частта , която е съществувала към момента на одържавяването. За останалата част в зависимост от положението и спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата респ. на лицата по чл. 1 ал.1 и чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ, коитоп стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената по чл. 97 ЗС. Вътрешните преустройства , колкото и значителни да са по обем , не водят до създаване на нов обект на собственост и не са пречка за възстановяването”.
Поставените въпроси , разрешение с определението което се обжалва и вързани с приложение на чл. 299 ал.2 ГПК , не могат да се съпоставят с изложените мотиви с тълкувателен характер на решението по чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика , поради липсата на каквато и да е обща пресечна точка . В този смисъл практиката като неотносима към въпросите не може да обуслови допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено и по процесуално-правния въпрос за допустимостта на ревандикационен иск срещу правоприемниците по наследство , когато има влязло в сила решение по отхвърления срещу починалия наследодателя ревандикационен иск , когато искът на наследниците е основан на факти и обстоятелства , осъществили се след приключване на съдебното дирене в инстанциите по същество, тъй като цитираното Решение Nо 541 от 19.01.2010 година по гр.д. Nо 1364/2009 год. на ВКС -II г.о. , постановено по чл. 290 ГПК,касае различна във всяко едно отношение хипотеза и няма нищо общо с тази по делото. Изрично приетата , без противоречие в съдебната практика теза , че наличието на влязло в сила решение по см./ на чл. 224 ГПК / отм./ т.е. на чл. 299 ал.1 ГПК , като абсолютна процесуална предпоставка , препятстваща предявяване на иск от г.т. на допустимостта на заявен исков процес , е налице само когато е налице пълен идентитет на страни ,основание и петитум, е съобразена от съдилищата.
Не може да се поддържа , че не е налице идентичност на страните , когато се касае до формирана сила на пресъдено нещо касаещо липсата на субективно материално право на наследодателя, а универсалните правоприемници, след смъртта му се позовават/ като правопораждащо основание/ на същото това отречено материално право на наследодателя им ,с въвеждането на ‘нови’ факти/ без да имат качеството на правопораждащи от гл.т. на основание по см. на чл. 77 ЗС/ възникнали след приключване на делото. Приложимостта на чл. 299 ал.1 ГПК се обуславя от наличието на идентитет на страни, основания и петитум между влязло в сила решение по съществото на матераиално правен спор и прекратеното исково производство. Доколкото ищци по новото дело са правоприемници на лица , по отношение на които е постановено влялото в сила решение , то обвързващата силата на пресъдено нещо, т.н. res jidicata , се разпростира и по отношение на правоприемниците/ универсални или частни/, освен ако с исковата молба не се релевират нови правопораждащи претендираното право факти .
Не може да се подържа , че не е налице и идентитет на основанието след като се иска признаване на същото субективно право на наследодателя/ обвързан със силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение/, заявено наново на факти- обстоятелства, които нямат смисъла на такива по чл. 127 ал. 1 т.4 ГПК – т.е. основания на ищците – наследници за самостоятелна , различна от тази на наследодателя, защита на лично субективно право, почерпено от тези нови обстоятелства.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 6504/ 21.10.2013 год. на Н. Г. М. и Л. Н. М. и двамата от [населено място] с искане за отмяна на Определение Nо 1952/ 07.10.2013 година по ч.гр.д. Nо 1080/2013 година на АС- Пловдив , с което е потвърдено Определение Nо 2407/ 07.08.2013 на ОС-Пловдив по гр.д. Nо 1817/2013 година за прекратяване на исковия процес на основание чл. 299 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1………….. 2……………….