3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 19.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5058 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. Л. чрез адв.М. К.-М. и адв.С. К. срещу решение № 154 от 2.08.16г., постановено по в.гр.дело № 364/16г.на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1313 от 14.07.15г.по гр.дело № 935/14г.на Пловдивския окръжен съд.С него са отхвърлени предявените от И. С. Л. против Р. И. Р. обективно евентуално съединени искове с правна квалификация чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.29 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси : 1.Представлява ли измама по смисъла на чл.29 ЗЗД въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката; 2.От значение ли са за измамата като основание за унищожаване на сделката мотивите на страната по сделката за нейното сключване.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Р. Р. заявява становище,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, по следните съображения:
С обжалваното решение е прието за установено,че на 28.04.12г.между страните е подписан предварителен договор за прехвърлянето на собствеността на недвижим имот,представляващ апартамент/ № / на 85.26 кв.м.,на 4-тия етаж на бл./№/ в[жк]в [населено място],ведно с избено помещение /№/ и 2.114% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж.Ищцата е твърдяла,че не е имала намерение да прехвърли собствеността върху имота,а действителната й воля е била предварителният договор да служи като обезпечение на отношенията между ответника и сина й Р. Л..Въззивният съд е отхвърлил иска по чл.26 ал.1 пр.5 ЗЗД с мотиви,че по делото не са събрани допустими доказателства за привидността на волята за прехвърляне на собствеността и действителната воля сделката да бъде като обезпечение – няма обратен документ.Отхвърлен е като неоснователен и евентуалният иск по чл.29 ал.1 ЗЗД,като е прието,че не е налице фактическия състав на измамата.Обсъдени са показанията на св.Л./син на ищцата/,който твърди,че е казал на майка си,че предварителният договор няма да я ангажира,ако застрахователят заплати щетите по ПТП,причинени от него при извършен курс в Р..Не са ангажирани показания на други свидетели,които да са преки очевидци на преддоговорните отношения.Ето защо съдът е счел,че не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството,че ответникът е въвел ищцата в заблуждение.Не е доказано заявено от него обещание за унищожаване на предварителния договор,който е бил развален от него с нотариална покана от 29.11.12г.
Не е налице предвиденото в чл.280 ал.1 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.Какъвто и отговор да бъде даден ,той не би се отразил на изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел,че не е доказано по делото въвеждането на ищцата в заблуждение от страна на ответника относно правните последици на сделката.Не е налице твърдяното противоречие с приложеното решение № 427 от 10.06.15г.по гр.дело № 1436/14г.на ІV г.о. на ВКС,тъй като то е постановено при друга фактическа обстановка.В него е прието,че са установени всички елементи от фактическия състав на чл.29 ал.2 ЗЗД – сключена е упълномощителна сделка,ищцата като страна по тази сделка е била в заблуждение,като заблуждението е предизвикано умишлено от трето за сделката лице – ответницата и адресатът на едностранната сделка е знаел за това.Умишлено предизвиканата у ищцата невярна представа е мотивирало същата да сключи упълномощителната сделка,като ищцата е считала,че типичните правни последици на сделката няма да настъпят.Както е посочено по-горе, настоящата хипотеза не е такава.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационното обжалване.Те могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по жалбата,тъй като не са представени доказателства,че такива са направени.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 154 от 2.08.16г.,постановено по в.гр.дело № 364/16г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.