5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
[населено място] ,21,05,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесети май , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1083 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 1338 / 20.07.2012 год. по т.д.№ 427 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ТО , 5 състав , в частта му с която е потвърдено решение № 242 / 28.10.2011 год. по т.д. № 242 / 2011 год. на Видински окръжен съд , с което са уважени предявените от [фирма] против касатора обективно кумулативно съединени искове , с правно основание чл.79 ал.1 вр . с чл.266 ал.1 ЗЗД – за сумата от 644 700 ,36 лв. , ведно със законната лихва от предявяването на иска – 24.04.2011 год. до окончателното й изплащане и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 6 384 , 51 лв. / при предявен иск в размер на 98 000 лева / . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с формални доводи на всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК . По същество оспорва извода на въззивния съд за доказано от ищеца изпълнение на възложените му СМР по изграждане на Главен клон 1 и Главен клон ІІ на обект „ Реконструкция и модернизация на водопроводната мрежа на [населено място] „ , въпреки липсата на съставени , съгласно Наредба № 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството актове , съответно : Акт обр.14 за приемане на конструкцията, Акт обр. 15 – за установяване годността за приемане на строежа / частта, етапа от него / и Акт обр.16 за установяване годността за ползване на строежа / частта, етапа от него / . В този смисъл касаторът счита, че съдът е ирелевирал факта на установена годност за експлоатация на изработеното , като относим към произнасянето му , в противоречие с чл. 261 ал. 1 ЗЗД . Намира решението постановено и в противоречие с чл.20 ЗЗД – досежно тълкуване волята на страните , изразена в чл.4 ал.1 пр.1 вр. с чл.7 от сключения договор, тъй като съдът е извършил тълкуване без отправено изрично искане на страна за това , а и е тълкувал ограничително разпоредбите , като не е съобразил чл.4 ал.1 пр.2 и чл.10 от договора . В тази връзка се цитират мотивите на стр.4 абз. последен и стр.5 абз.първи от съдебното решение, в които съдът е приел, че независимо от посоченото в чл.4 ал.1 пр.2 от договора разплащане между страните при осигурено финансиране от страна на МРРБ ,с оглед чл.7 и визираното в същия задължение на възложителя – касатор , за осигуряване финансирането и разплащането на строителните дейности , не следва да се приеме , че постъпването на средства от МРРБ е уговорено като условие на плащането , а предвид чл.6 ал.1 вр. с чл.4 е обоснован и извода за допустимо поетапно разплащане на приети с подписан протокол за това СМР.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба – като счита, че поставените въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – отговор на същите не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд ,в съответствие и с провежданата от самата страна защита в първоинстанционното производство и доводите и във въззивната жалба . Дори да биха се приели за релевантни правни въпроси по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , страната е изложила обстойни съображения за наличието на изобилна и непротиворечива практика по установяване предпоставките за уважаване на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД – начин на установяване на изпълненото и приемането му от възложителя . Конкретното тълкуване на договорна клауза , според страната не предпоставя отговор на правен, а на фактологичен въпрос , в съответствие с конкретното съдържание на същата и в този смисъл поставимо като основание по чл.281 т.3 ГПК, но не по чл.280 ал.1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на обжалване .
В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът формулира два въпроса : 1 / Налице ли е изпълнение на възложени СМР , при липса на издадени , съгласно Наредба № 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството , във връзка с приложението на Наредба № 2 /31.03.2003 год. за въвеждане в експлоатация на строежите на Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнение на СМР, съоръжения и строителни обекти , актове : Акт обр.14 за приемане на конструкцията, Акт обр. 15 – за установяване годността за приемане на строежа / частта, етапа от него / и Акт обр.16 за установяване годността за ползване на строежа / частта, етапа от него / ? и 2 / Допустимо ли е съда да тълкува волята на страните , материализирана в клаузи на договора, без отправено искане за това в исковата молба ? .
Първият от поставените въпроси е формулиран некоректно и неадекватно на фактическата и правна страна на спора и защитната позиция на страната, заявена в преклузивните срокове на чл.131 и чл.146 ГПК , предвид следното : Ищецът твърди, че е изпълнил част от възложеното , като спиране на изпълнението е предпоставено от неблагоприятни метеорологични условия, а невъзобновяването – от невъзможността ответникът да финансира строителството . Твърди , че договорът помежду им не е развален и е в готовност да довърши изпълнението , при насрещно изпълнение на задължението за финансиране от ответника . Налице са подписан акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството и актове обр. 12 за установяване подлежащи на закриване СМР , при постигнати изисквания на проекта – неоспорени . С двустранно подписани от страните по спора 2 протоколи , неоспорени досежно истинност от ответника, са предадени частично изпълнените до спиране на строежа СМР , като по приетите в същите стойности на възнаграждението са издадени данъчни фактури, подписани от ответника и осчетоводени от същия . Ответникът не е противопоставил възражение за неточно изпълнение . По същество възражението му относно значението на актове обр. 14,15 и 16 от Наредба № 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството актове , би било относимо към довод , че годността на частично изпълненото е проверима само при окончателното завършване на обекта , какъвто изрично не е релевиран, а и не би могло , при липса на твърдение, че СМР са продължили и обектът е завършен .Поставеният въпрос свързва значението на посочените актове за удостоверяване на самото изпълнение, не на качеството му . Впрочем правата на възложителя , с оглед качеството на изпълненото в цялост / възможността му да функционира с оглед договореното предназначение / не са преклудирани и биха били упражними при евентуално завършване на обекта от ищеца . С така поставеното му съдържание, обаче, въпросът не покрива общия селективен критерий за правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Дори да би бил формулиран адекватно, въпросът не е обоснован с допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , за което формалното позоваване на разпоредбата, при наличието на изобилна съдебна практика по въпроса за доказване изпълнението и приемането му от възложителя по договор за изработка, е напълно недостатъчно . За способите за доказване на изпълнението и оспорването му – реш. № 65 / 15.07.2012 год. по т.д.№ 333 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. , реш.№ 48 / 31.03.2011 год. по т.д.№ 822 / 2010 год. на ІІ т.о. , вкл. цитирани в същите решения , постановени по реда на чл.290 ГПК, .
Вторият от поставените въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК. Въззивният съд не е тълкувал като неясни и противоречиви по своето съдържание разпоредби на договора, а от взаимовръзката между същите е обосновал извод , че финансирането от МРРБ не е договорено като условие за изпълнение задължението за заплащане на възнаграждението , нито страните са приели разплащането да е еднократно и окончателно , след приключване на работата по пълния обем на възложеното , доколкото уговорки в този изричен , ограничителен спрямо съдържанието на разпоредбите на чл.4 , чл. 6 и чл. 7 смисъл , няма / извода от чл.6 за съпътстващо изпълнението финансиране на строителството / . Още повече, че възражение за дължимо възнаграждение еднократно и след окончателно завършване на възложеното , ответникът и в преклузивния срок по чл. 131 ГПК не е релевирал , респ. същото – към което именно е относимо тълкуване на чл.10 от договора – не е надлежно въведено в предмета на спора . Дори съдът да би тълкувал неясни разпоредби на договора, на поставения от касатора правен въпрос е даден отговор в изобилната и непротиворечива практика по прилагането на чл.20 ЗЗД : тълкуването не предпоставя задължително искане на страната , макар при отправено такова съдът да дължи произнасяне доколко споделя наличие на неяснота или противоречие , респ. как тълкува клаузата предвид същите . Договорите се тълкуват като разпоредбите им се прилагат в тяхната взаимовръзка и според общия смисъл и целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността / реш.№ 89 / 17.07.2009 г. по т.д.№ 523/ 2008 год. на ВКС, ІІ т.о.; реш.№ 81 / 07.07.2009 год. по т.д.№ 761 / 2008 год. на ВКС, І т.о. ; реш.№ 546 / 23.07.2010 год. по гр.д. № 856 / 2009 год. на ВКС, ІV г.о. , реш.№ 151 / 05.10.2010 год. по т.д.№ 1035 / 2009 год. на ВКС , ТК и др. / .
Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1338 / 20.07.2012 год. по т.д.№ 427 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ТО , 5 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :