О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
ГР. София, 22.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.04.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5114/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Н., лично и като ЕТ с фирма [фирма], М. С. и И. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. по гр.д. №7/15 г. в частта, с която се отнема имущество на касаторите по реда на чл.28 ЗОПДИППД и те са осъдени да заплатят разноски, и по допускане на обжалването.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на вероятна недопустимост на въззивното решение поради: участие на нелегитимирана страна, след прекратяване на ищцовата комисия, съгл. пар.3 от ПЗР на ЗОПДНПИ / ДВ, бр.103/12 г./; произнасяне по същество на спора за имущество, което е извън обхвата на закона – отхвърлено е искането за отнемане на сумата от 1 600 349 лв., получена от отв. по иска М. С. от продажбата на подарените й от ответника В. Н. 52 дружествени дяла от капитала на [фирма]; постановяване на въззивното решение от съдии, участвали и при първото въззивно разглеждане на делото, при наличие на осн. за отвод по чл.22, ал.1,т.6 ГПК.
ВКС намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, по направените в изложението на касаторите доводи за това.
В постановеното при първото касационно разглеждане на делото определение по гр.д. №5379/13 г. на ВКС, четвърто г.о. първият довод за недопустимост на производството е разгледан и е отхвърлен, като е прието, че съгласно § 3, ал. 3 от ПЗР на ЗОПДНПИ (ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г.), правата и задълженията на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, която е предявила иска по чл. 28 ЗОПДИППД отм., се поемат от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – ответник по въззивната и касационната жалба. При повторното касационно разглеждане този довод е преклудиран – ТР №2/04 г., т.6.
Вторият довод за недопустимост на въззивното решение е неоснователен, тъй като въпросът подлежи ли на отнемане сочено в искането имущество е такъв по съществото на спора по иска с пр. осн. чл.28 ЗОПДИППД, отм., за което е възразил и ответникът по жалба.
Третият довод за недопустимост на въззивното решение също е неоснователен – участието в разглеждането на делото на съдия, по отношение на когото е налице основание за отвод по чл.22 ГПК, обуславя неправилност, а не нищожност или недопустимост на постановеното с участие на съдията решение – р. по гр.д. №4914/14 г. на трето г.о. на ВКС. По доводите за неправилност на въззивното решение ВКС не се произнася в това производство – в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Намират, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени процесуалните въпроси от предмета на спора: Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на делото при повторно въззивно разглеждане – по отменения или по сега действащия ГПК, предвид принципа на незабавно действие на процесуалните правила и факта, че след подаване на първата касационна жалба към производството се прилагат правилата на новия ГПК? Допустимо ли е при повторното въззивно разглеждане въззивният съд да обсъжда въпроси извън указанията на ВКС и въпроси, по които не е допуснато първото касационно обжалване, както и да променя фактическите констатации и тълкуване на фактите и правото, възприето от същия съд при първото въззивно разглеждане на делото? Какъв е обемът на повторното въззивно разглеждане и следва ли въззивният съд да извършва процесуални действия, за които не са му дадени указания от касационния съд? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото? Допустимо ли е доходи, документите за чието установяване не са налични, поради изгубване, унищожаване или поради изтекъл срок на съхранение, да бъдат установявани с други доказателствени средства?.
По първия въпрос: въззивният съд наистина не е посочил изрично по кой процесуален ред разглежда делото, но липсват данни и оплаквания той да е ограничил събирането на доказателства, искани от страните във връзка с изясняване на делото по указанията на ВКС, прилагайки ограничения въззив по новия ГПК. Затова не се установява противоречие с цитираното решение на ВКС, първо г.о. по гр.д. №533/10 г.
По втория, третия и четвъртия въпрос: въззивният съд в случая е следвал задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното касационно решение относно релевантните за спора факти и по приложението на закона. Указанията са за приспадане на разходите за стопанската дейност от придобитите от дейността приходи; за установяване на имуществото, заплатено с кредити и заеми и на произхода на средствата, с които са върнати кредитите и заемите; за преценката на законността на източника на доходи към момента на придобиване на всяко от имуществата, съобразно придобивната му стойност. Указано е да се изложат мотиви от въззивния съд при повторното разглеждане на делото за наличие на законен източник за придобиване на имуществото след съпоставка между доходите на ответника през проверявания период и придобитото имущество, като се назначи и изслуша икономическа експертиза по поставените въпроси. Въззивният съд е постановил решението си след обсъждане на събраните в изпълнение на тези указания доказателства и на доводите и становищата на страните във връзка с тях. Решението е подробно мотивирано като са посочени конкретните доказателства, дава ли им съдът вяра и защо и изводите, които прави след като ги преценява поотделно и в съвкупността им. Поради изложеното не се установява противоречие между действията на въззивния съд по разглеждане и решаване на делото и приетото в цитираните от касатора решения на ВКС.
По петия въпрос: съдът е допуснал гласни доказателства за установяване на доходите, за които документите са унищожени не по вина на ответника, но е приел, че тези доказателства не установяват по категоричен начин спорния доход. Затова не се установява соченото от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по въпроса.
По изложените във връзка с въпросите оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на конкретни доказателства, ВКС не се произнася в това производство, както бе посочено по –горе, с оглед на указаната в ТР №1/19.02.10 г. разлика между осн. по чл.280, ал.1 и чл.281т.3 ГПК.
Според касаторите в противоречие със задължителната практика на ВКС са решени и следните материалноправни въпроси от предмета на спора:
1. За влиянието на реабилитацията върху производството по чл.27, ал.1 ЗОПДИППД.
Касаторите сочат, че по този въпрос е налице и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, поради наличие на необходимост от тълкуване на закона и липса на съдебна практика.
2. Въпроси, свързани с критериите за определяне на „престъпна дейност”.
3. Как трябва да се определят разходите на проверяваното лице – по статистически данни или съобразно действителния му начин на живот?
4. Въпроси, касаещи установяването на пряка или косвена причинна връзка между престъпната дейност и придобитото имущество.
По първия въпрос: Въпросът е застъпен в задължителна практика на ВКС – опр. по ч.гр.д. №306/11 г. на четвърто г.о. по чл.274, ал.3 ГПК, и даденият му с въззивното решение отговор съответства на тази практика. В определението на ВКС е прието, че настъпилата реабилитация не се отразява върху приложението на ЗОПДИППД, отм.Реабилитацията като институт на наказателното право заличава факта на самото осъждане и отменя за вбъдеще последиците, които законите свързват с него /чл. 85, ал. 1 НК/ тя обаче не може да заличи факта на престъплението.
Осъждането е от значение за производството по ЗОПДИППД, доколкото държавата отнема имущество, което е придобито от престъпна дейност, а осъществяването на престъпните състави по чл. 3, ал. 1 се установява само с осъдителна присъда. Гражданският съд по спора по чл. 28 ЗОПДИППД, отм.. е в право да установи и сам престъплението, но само в хипотезите, когато наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал, или наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или е последвала амнистия или наказателното производство е спряно на основание чл. 25 НПК.
Отнемането на имущество по ЗОПДИППД не е последица от осъждането. Не е равнозначно на конфискацията по наказателното право, а и се отнася за имущество извън приложното й поле. Без значение са и последващи осъждането на лицето данни, че „се е поправил“, каквито обстоятелства има най-общо предвид законодателя при реабилитацията, с която общественото и държавно укоряване на дееца е съответно „оттеглено“.Целите на ЗОПДИППД са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпната дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпната дейност.Накрая, разпоредбата на чл. 11 ЗОПДИППД определя срока, в който държавата може да упражни правата си по закон и този срок е 25 години, считано от придобиване на имуществото. В приложното поле на закона, следователно е й придобиването, което е от престъпна дейност, за която в много от случаите има реабилитация по право или с акт на съда. Съгласно чл. 85, ал. 1 НК последиците на реабилитацията са ограничени в случаи, когато в някое отношение със закон или указ е установено противното.
По втория и четвъртия въпрос: Въззивният съд е приел, че престъпната дейност е легално дефинирана в пар.1, т.3 ПЗР на ЗОПДИППД – тя е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията по чл.3, ал.1 от закона. Ответникът Н. е осъден с вл. в сила присъда за престъпление по чл.214, ал.1 НК, посочено в чл.3, ал.1,т.9 от ЗОПДИППД. За връзката между престъплението, за което е осъдено лицето и придобитото от него имущество, въззивният съд се е позовал на указанията в ТР №7/13 г. ОСГК и е приел, че може да се направи обосновано предположение за наличие на косвена връзка между престъплението по чл.214 НК и придобитото от отв. Н. имущество за периода 1983 -2007 г. Липсата на законен източник на средства и отрицателната разлика за всяка от годините на проверявания период и в края на периода, обосновават косвената връзка между придобитото от ответника имущество със значителна стойност и престъпната дейност, за която е осъден.
Изводите на въззивния съд по въпросите са съответни на приетото в ТР №7/13 г., с което практиката на ВКС е уеднаквена, затова не е налице соченото от касатора осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
По третия въпрос: В отменителното решение на ВКС по делото е указано, че в тежест на ответника е да установи разходите за стопанската дейност, а когато не са ангажирани доказателства за това, приспадат се присъщите разходи за съответната дейност. Принципно същото е разрешението и за останалите разходи на проверяваното лице. В негова тежест е да установи реалните разходи, а когато не са ангажирани достатъчно доказателства за това, разходите се определят съобразно статистическите данни за съответния период, както е и в случая.
Не са налице основания за допускане на обжалването по жалбата на посочените по – горе трима касатори. При този резултат по касационната жалба, подадената от КОНПИ насрещна касационна жалба следва да остане без разглеждане, на осн. чл.287, ал.4 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. по гр.д. №7/15 г. от 2.06.16 г. по жалбата на В. Н., действащ лично и като ЕТ с фирма „В-1 – В. Н.”, М. С. и И. С..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на КОНПИ срещу същото въззивно решение.
Определението само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: