4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
[населено място] , 23.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на петнадесети октомври,през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1108/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Карат С„АД против решение № 76/09.01.2018 г. по т.д.№ 4179/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 904/15.05.2017 г. по т.д.№ 2147/2013 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Столична община осъдителен иск, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД – за сумата от 172 835,64 лева / частично неиздължена цена за осъществяван от ищеца обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 68 от общинската транспортна схема на Столична община, дължима за 2008 г., както и е отхвърлен предявеният, с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, осъдителен иск за заплащане обезщетение за забава в издължаване на главницата, в размер на 45 938 лева, за периода 12.10.2010г. – 09.05.2013 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.266 ал.1 ГПК , тъй като единственият решаващ извод на съда – че за определяне дължимата единична цена на километър пробег за 2008 г. не следва да се съобразява годишния инфлационен индекс за предходната 2007 г ., на основание чл.5 ал.3 т.1 от сключения договор – не кореспондира със своевременно въведено от ответника възражение в този смисъл, доколкото такова е заявено едва с въззивната жалба, респ. се явява преклудирано.
Ответната страна – Столична община – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът претендира неиздължена част от цена по договор за извършване на обществен автобусен превоз, определима съгласно клаузата на чл.5 ал.3 т.1 от договора, според която цената на километър маршрутен пробег, която се определя при сключването на договора , се променя с размера на годишната инфлация,обявена от НСИ за предходната година. Разпоредбата на чл.5 ал.3 съдържа и други две точки , според които цената се променя в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30 % / т.2/ и в случай на общо поскъпване на гориво-смазочни материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година /т.3/. С отговора на исковата молба ответникът – Столична община твърди, че чл.5 ал.3 от договора изисква кумулативното наличие и на трите предпоставки за промяна в цената на превоз за километър маршрутен пробег,както и писмено допълнително договаряне на изменението на цената.Едва в писмената защита пред първоинстанционния съд, възпроизведено и във въззивната й жалба, страната е противопоставила довод,че чл.5 ал.3 т.1 от договора следва да се тълкува и прилага във връзка с чл.3 ал.1 , който предвижда 8–годишен срок на договора, считано от датата на въвеждане в експлоатация на съответната автобусна линия,както и в съответствие с принципа за недопускане на неоснователното обогатяване. След като сключването на договора е станало в края на м. октомври 2007 г. , въвеждането в експлоатация на автобусната линия – през м.декември 2007 г., а договорената между страните цена, впрочем предложена от изпълнителя, би следвало да кореспондира на интереса му от сключването на договора, т.е. би следвало да съобразява инфлационните процеси към момента на сключването му , то следователно цената за 2008 г. не следва да се индексира с годишния процент на инфлацията за 2007 г.. Още повече, че същата е най-висока, спрямо отчетената от НСИ годишна инфлация за последващите години. Така, според ответника, след като договореното възнаграждение към 2007 г., при това предложено от самия ищец, съобразява най-високия процент годишна инфлация в рамките на целия договорен период, липсва основание за формално прилагане на този процент и за следващата 2008 г., след като годишната инфлация за същата е по-ниска от тази за предходната, т.е. буквалното прилагане на клаузата би довело до неоснователно обогатяване на изпълнителя. Този довод въззивният съд е споделил за напълно основателен, впрочем възпроизвеждайки дословно мотивите на решение № 149, т.д. № 268/2017 г. на І т.о. на ВКС, постановено по идентичен спор и конкретно – тълкувайки идентична по съдържание договорна клауза , като е отменил първоинстанционното решение, уважило исковете и е отхвърлил същите.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК, касаторът е формулирал въпроса: Допустимо ли е да се излагат възражения против предявения иск за първи път пред въззивна инстанция , при условие, че ответникът е могъл да релевира същите в срока по чл.131 ал.1 ГПК / чл.367 ал.1 ГПК / и не са налице условията на чл.266 ал.2 ГПК ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.4 на ТР № 1 / 2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обосновавана е и хипотеза на чл.280 ал.2 ГПК / в редакция след изм. обн. ДВ бр.86/2017 г. / – очевидна неправилност на въззивното решение. Същата се мотивира с логическата необоснованост на извода на съда, че ищецът е могъл да съобрази размера на годишната инфлация за 2007 г., при договаряне на цената преди изтичането й – през м. октомври 2007 г.., тъй като размерът на годишната инфлация, който именно е приет от страните за значим, става известен едва след изтичане на цялата календарна година.
Формулираният въпрос не обосновава общия селективен критерий, тъй като в настоящия случай не се касае за правопогасяващо, правоизключващо или правоунищожаващо възражение на ответника, заявено несвоевременно – след предвидените в чл.131 ал.1 ГПК , респ. чл.367 ал.1 ГПК преклузивни срокове. Касае се за правен довод по прилагането на договорна клауза, неоспорена по съдържание, но очевидно нуждаеща се от тълкуване, като неясна, предвид противоречивите становища по начина й на прилагане, поддържани от страните. Правните доводи не се преклудират и подлежат на въвеждане и съобразяване по всяко време от развитието на производството. Съдът е задължен да тълкува, преди да приложи неясна или противоречива договорна клауза,тъй като тълкуването е императивно условие за самото й прилагане, освен при липса на противоречие между страните относно съдържанието на материализираната им обща воля, каквото в случая не е налице. Решаващият извод на съда изхожда от логическото заключение, че към момента на договарянето й цената следва да кореспондира на действителния интерес на всяка от страните по договора, т.е. и на интереса на ищеца – изпълнител от уговаряне на съобразяваща икономическата конюнктура възмездност за престацията му. В този смисъл съдът е приел, че справедливо приложение на договорната клауза, в съответствие с целта на договора и останалото му съдържание в цялост, би било да се съобразяват промените в инфлацията за предходен едногодишен / като продължителност, а не като календарна година / период от изпълнението на договора, т.е. да се индексира възнаграждението съобразно трайна инфлационна промяна, отчитана и след едногодишен период на проявление, съпътстващо изпълнението на договора.Така клаузата би кореспондирала с принципа за добросъвестно упражняване на права,неводещо до неоснователно обогатяване на едната страна, за сметка на другата. Впрочем , такова е даденото разрешение за тълкуването на идентична по съдържание клауза, в напълно идентична хипотеза на сключен от Столична община договор за възлагане на автомобилен превоз, в решение № 149 по т.д.№ 268/2017 г. на І т.о. на ВКС.
Не се обосновава „очевидна неправилност” на въззивното решение. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Очевидна неправилност е налице и при отказ на съда да приложи или при неправилно приложение на императивна правна норма, каквато безспорно е чл.20 ЗЗД. Направеното от съда тълкуване на клаузата на чл.5 ал.3 т.1 от договора,обаче, не предпоставя извод за установима от съдържанието на решението неправилност в приложението на материалния закон – принципите на тълкуване, посочени в чл.20 ЗЗД.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76/09.01.2018 г. по т.д.№ 4179/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: