О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2013/2008 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от О. И. против определение № 196/19.09.2008г., постановено по ч. гр.д. № 426/2008г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 30 от 15.08.2008г. по ч. гр.д. № 19/2008г. на РС – И. С последното е прекратено производството по предявеното от О. И. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Г. Т. К..
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на наличие на съществен правен въпрос – подлежат ли на събиране по реда на чл. 410 и сл. от ГПК публичните вземания на общините, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като се касае за нова процесуална норма, имаща и материално правен характер, по която няма практика – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. По същество счита определението неправилно, тъй като нормата на чл. 417 т.2 от ГПК не предвижда като изискване за издаване на заповед за изпълнение вземането да не е публично. .
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос – подлежат ли на събиране по реда на чл. 410 и сл. от ГПК публичните вземания на общините. Този въпрос е съществен, тъй като решаването му дава отговор относно това по какъв ред – гражданско правен, или административен се събират публичните държавни вземания за данъчи и такси и кой е компетентния орган по принудителното им събиране. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като се касае за нова процесуална норма, която явно създава неяснота и по която няма практика, установяваща точния й смисъл. – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че заявлението от О. И. за издаване заповед за изпълнение за дължими суми от данък за недвижим имот, такса смет, данък за МПС и пътен данък за два товарни автомобила са публични общински вземания съгл. чл. 162 от ДОПК, за които е установен специялен ред за установяване и принудително изпълнение, а установения в чл. 410 и сл. от ГПК ред е само за вземания, които могат да се претендират чрез иск, подсъден на РС. Затова съдът е приел, че чл. 417 т.2 от ГПК се отнася само за частните общински вземания, но е неприложим за публичните такива, за които в ДОПК е установена друга процедура, за която е компетентен административен орган, и производството е административно.
Определението е правилно.
Сумите, предмет на заявлението за заповед за изпълнение произтичат от данъци, установени в ЗМДТ /данък за недвижим имот, за такса смет, за МПС, пътен данък/ Тъй като тези данъци са установени по основание със закон, съгл. чл. 162, ал.2 т.3 от ДОПК те са публични общински вземания. Съгласно чл.4 от ЗМДТ събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Несъбраните данъци се събират също по реда на ДОПК, съгласно ал.2 от същия текст. Изпълнително основание за публичните вземане е акта за установяването им, издаден от съответния компетентен орган, съгласно чл. 165 от ДОПК Нормата на чл. 4, ал.1 изр. последно от ЗМДТ предвижда обжалване на актовете, свързани с установяване на местни данъци и такси по същия ред. Следователно публичните вземания на общините за местни данъци и такси се установяват с административен акт, който подлежи на обжалване и изпълнение по специалния ред, предвиден в ДОПК. Наличието на изрична специална процедура за издаване на акта за установяване на публични вземания на общините и уреден начин за принудително събиране изключва приложението на реда по ГПК. Недопустимо е да съществуват и да са приложими паралелно за едни и същи вземания както реда по ДОПК, така и реда по ГПК. Специалната процедура по ДОПК изключва приложението на гражданско процесуалния ред за установяване и събиране на публичните вземания на общините. Законодателят не е посочил в нормата на чл. 417, т.2 от ГПК, че не се отнася за публичните вземания на общините, защото ги е изключил от приложението на ГПК още с нормата на чл. 410 от същия кодекс, която допуска възможност да се иска заповед за изпълнение само за вземания, които могат да се претендират чрез иск пред РС. Публичните общински вземания не могат да бъдат предмет на исково производство пред РС, защото се установяват с административен акт, подлежащ на обжалване по реда на административното производство и на облекчен ред на изпълнение по ДОПК. Извод относно това, че публичните вземания на общините не са включени в приложното поле на чл. 417 от ГПК е и факта, че те не се установяват с извлечение от счетоводни книги, както е предвидено в този текст а административния акт, с който се установяват макар да представлява документ в общ смисъл има специални изисквания за компетентност на органа, който го издава, наличие на точно определени материалноправни предпоставки за издаването му и приложение на специална процедура за постановяването, обжалването и изпълнението му.
По изложените съображения, доводите в частната жалба са неоснователни, а обжалваното определение, като правино и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 196/19.09.2008г., постановено по ч. гр.д. № 426/2008г. на Хасковски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: