Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
София, 31.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 453 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „П. З.”-ЕАД срещу въззивно решение №1884/07.12.2011 г. по гр.д.№1578/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК-втори състав.
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на материалния закон при произнасяне по направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.Иска се постановяване на решение, с което да се редуцира размера на присъденото обезщетение в съответствие с твърдяното съпричиняване.Не се претендират разноски.
Ответницата по касационната жалба А. Л. С., чрез процесуалния си представител адв. М. Р. , оспорва жалбата.Претендира разноски за касационната инстанция.
С определение № 790/29.06.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните обуславящи материалноправни въпроси: кои са елементите на фактическия състав на съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД, дали има съпричиняване при нарушаване на общоприети опитни правила на поведение и не е ли достатъчно резултатът да е в пряка причинна връзка с поведението на пострадалия.Прието е, че даденият с обжалваното въззивно решение отговор на тези въпроси е в противоречие с решение №1461/29.11.1993 г. по гр.д.№114/1993 г., четвърто г.о. и решение № 631/29.04.1984 г. по гр.д.№1331/1984 г.,четвърто г.о., което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.2 ГПК. Прието е, че е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК относно въпроса дали има съпричиняване при нарушаване на общоприети и опитни правила за поведение.
По така поставените въпроси, допуснати до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто ГО приема следното:
Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи.Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение.Когато и поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия.За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица- деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на нарушаването.
По касационната жалба настоящият състав на ВКС,ІV г.о. приема следното:
Ответницата по касационната жалба, е предявила иск по чл.49 ЗЗД, претендирайки заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от душевни болки и страдания по повод смъртта на сина й . Той влязъл във фонтана на пл.”С.”-гр.София, при излизането си паднал във водата и загинал от токов удар,възникнал поради неизправност в електрическата инсталация.С влязла в сила присъда е установена вината на изпълнителния директор на ответното дружество, в чийто активи е включен фонтанът.Прието е, че той е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при изпълнение на функциите си по организиране на постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енегрообзавеждането и осигуряване безопасността на работещите и всички намиращи се в близост лица-деяние по чл.123 ал.1 НК.На ответницата по касационната жалба е присъдено обезщетение в размер на сумата 100 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на увреждане -03.05.2005 г. от първоинстанционния съд, което въззивният съд е потвърдил. Спорен въпрос между страните е бил този относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.Въззивният съд е приел, че е липсвала табела със забрана за влизане във фонтана, която да е нарушил пострадалият ,както и че е липсвала и нормативна разпоредба в актове касаещи обществения ред,забраняваща ползването на водното съоръжение по този начин. Поради това е направил извод за липса на съпричиняване от пострадалия.
В светлината на отговорите дадени по-горе на обуславящите материалноправни въпроси,обжалваното решение е неправилно. Обективно,макар и в ниска степен на съпричиняване, поведението на пострадалия е в причинна връзка с вредоносния резултат. Фонтанът представлява електрифицирано водно съоръжение, елемент от урбанизираната градска среда , създадено за облагородяването и украсяването й. То не е било обезопасено, с което се ангажира отговорността на деликвента. Но не е било и предназначено за навлизане и използване по начина на пострадалия. Без да са приети в нормативен акт, съществуват общоприети правила, стандарти за поведение, които не включват възможност за подобно използване на един чисто декоративен елемент от градската среда.С навлизането във фонтана пострадалият е създал възможност да възникне вредоносния резултат, обусловен от създадената преди това опасност от делинквента. Обективно, без да се търси вина в неговото поведение, то е в причинна връзка с резултата. Поради това следва да се намали присъденото обезщетение с 10 процента, съответни на съпричиняването от страна на пострадалия , до размер на сумата 90 000 лв.,както и присъдените разноски за първата инстанция в съответствие с отхвърлената част от иска до размер на сумата 1 350 лв. Следва също така да се присъдят разноски за тази инстанция в съответствие с отхвърлената част от иска в размер на 450 лв.на ответницата по касационната жалба.
Поради изложеното и въз основа на чл. 293 ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС, ІV г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1884/07.12.2011 г. по гр.д.№1578/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК-втори състав, в частта, с която е потвърдено решение № 905/19.02.2011 г. по гр.д.№4863/2010 г. на Софийски градски съд, г.о., девети състав, с което”П. З.” –ЕАД е осъдено да заплати на А. Л. С. обезщетение за причинените й неимуществни вреди за разликата над сумата 90 000 лв. до размер на сумата 100 000 лв,ведно със законната лихва от 03.05.2005 г. за тази разлика и в частта, с които са й присъдени разноски от първоинстанционния съд за разликата над 1350 лв. до размер на 1 500 лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Л. С. против „П. З.”-ЕАД иск въз основа на чл. 49 ЗЗД ,представляващ обезщетение за неимуществени вреди, причинени й по повод смъртта на сина й В. П. М. ,за разликата над сумата 90 000 лв. до размер на сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва от 03.05.2005 г. за тази разлика, както и присъдените й разноски за разликата над 1350 лв. до размер на сумата 1 500 лв.
ОСЪЖДА ”П. З.” –ЕАД да заплати на А. Л. С. сумата 450 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: