О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
Гр.С., 06.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.220 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. К. В. срещу решение №.2032/18.09.17 по г.д.№.1394/16 на Софийски апелативен съд, Іс., с което е потвърдено решение №.7590/5.11.15 по г.д.№.8966/14 на Софийски градски съд, І-12с. за присъждане на касатора 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.6 З..
Ответната страна Прокуратурата на РБ не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.6 З. за основателен за сумата 1000лв. За да достигне до този извод е приел, че са налице условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.6 З., тъй като ищецът е надлежал наложено му наказание „лишаване от свобода”. Посочил е, че с определение №.1542/3.06.11 по н.ч.д.№.1128/11 на СГС, 21с., потвърдено с окончателно поределение на САС по в.ч.н.х.д.№.662/11, Іс., на Я.В. е било наложено най-тежко общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 7г. по посочените присъди /общо 10броя/, което е увеличено с една година и шест месеца до осем години и шест месеца – като след приспадане на така определеното наказание с мерки за процесуална принуда „задържане под стража” се получава, че към 3.06.11 осъденият е следвало да изтърпи още 17дни. Многобройните му жалби и сигнали за освобождаване до съответинте органи на Прокуратурата, Началника на Затвора С., Инспектората на В., са били оставяни без уважение, и по делото не са събрани доказателства за реалното му освобождаване през процесния период 30.06.13-20.09.13 от мястото за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”. Съдът се е позовал на показанията на св. М. П. – който познава ищеца от 28г., бил е 3г. в една килия с него и има 18 дела с прокуратурата за неправилно определяне на срока на наказание „лишаване от свобода”– относно битовите условия в общата килия, двата типа диета „чернодробна” и „диабетна”, които са били на разположение на затворниците, предоставените три хранения и всички условия на общия режим на изтърпяване на наказанията, даващ и възможност за получаване на храна от роднини, която, обаче, била третирана по определен начин от администрацията на затвора и това я правело негодна за консумация много преди изтичане на определения й срок на годност, а помещението, в което живеят затворниците, не било хигиенично. Свидетелят споделил за състоянието на ищеца, който надлежал срока си в затвора, свързано с притеснения и болести – каквато болест била диабета, като в крайна сметка след излизането от затвора през 2014 през 2015 той отново се върнал там поради повдигнато обвинение за друго престъпление, за което не е бил осъден. При тези фактически обстоятелства, като се е позовал на т.11 от ППВС 4/68 и е съобразил сравнително младата възраст на Я.В., продължителността на периода, през който се твърди, че е траело незаконното лишаване от свобода, социално-икономическите условия в страната при възникване на вредите, съдът е приел, че обезщетение, което би могло да ги репарира, възлиза на 1000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане
на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – определяне на обезщетението за вреди по страведливост – като в производството пред ВКС ще се изясни какви са критериите за справедливост на съда, въз основа на които той присъжда обезщетението за неимуществени вреди в такъв размер.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационо обжалване не са налице.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен
в обжалвания акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато
разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоре чиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т.4 ТР №.1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС/.
К. цели да постави проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл.52ЗЗД и оттам-за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр.№ 532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО, реш. №.377/22.06.2010г. по гр. д №.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д. № 951/2010, III ГО, реш. №.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш. №.643/15.11.2010г по г.д.№ 1916/2009, IV ГО/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики – които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер /разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса/. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии, в това число сравнително младата възраст на ищеца, периода на надлежаване при описаните условия в затвора и съпътстващите ги притеснения и болести, обществено-икономическите условия в страната. Правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика. Същата не се нуждае от осъвременяване или промяна, поради което и не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.7590/5.11.15 по г.д.№.8966/14г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: