О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1318 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 468 от 19.12.2018 г. по в. гр. д. № 369/2018 г. на Смолянския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 111 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 297/2017 г. на Златоградския районен съд, е отхвърлен предявеният от Е. А. Н. срещу община Неделино положителен установителен иск за собственост върху УПИ … и УПИ … от кв… по плана на [населено място], както и върху улична регулация на [улица]при о.т.794 до о.т.796. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която искът на Е. Н. е бил уважен за имоти № ….. № …….., както и в частта, с която производството по делото е било прекратено за разликата над 3922,1 до 8200,8 кв.м.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск за собственост се основава на наследство и придобивна давност. Според твърденията на ищцата със съдебно решение от 1958 г. в полза на нейния наследодател А. К. е бил уважен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за следните имоти: парцел ..-… от кв…; нива от около 1 дка в местността „Г.“ и нива от около 3 дка в местността „Б.“. Тези имоти, заедно с възстановените по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А. К. имоти № ……….. № …………., съставляват имот пл. № 1275 по плана от 1987 г., част от който са процесните УПИ … и УПИ … от кв…., както и площта, отредена за улица. Ищцата владяла тези имоти, като владението й било противопоставено на другите наследници на А. К. и към датата на предявяване на иска тя ги придобила по давност.
За да отхвърли този иск съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което бившият парцел ..-… по съдебното решение от 1958 г. не съвпада с процесните имоти, а отстои на около 200 м от тях; имотът в местността „Б.“ не попада в имот № ……, а имотът в местността „Г.“ попада в имот № …, но няма съвпадение по площ. Прието е също, че процесните УПИ … и УПИ … от кв… съвпадат частично с парцел …-…,… от кв… по плана от 1974 г., върху който ищцата има отстъпено право на строеж със заповед на председателя на ИК на ОНС С. от 1983 г. За сегашните УПИ … и УПИ … от кв…. по плана от 1987 г. има съставени актове за държавна собственост от 1987 г., а след това – актове за общинска собственост. След като земята е била държавна, то тя не е могла да бъде придобита по давност, съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС, в редакцията до изменението с ДВ, бр.33/1996 г., а след изменението важи мораториумът по §1 ЗИД ЗС от 2006 г., с последващи изменения.
Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищцата Е. Н..
Жалбоподателката оспорва извода на въззивния съд, че процесните имоти са били държавна собственост, а понастоящем – общинска собственост и затова не могат да бъдат придобити по давност. Счита, че община Неделино е следвало да установи в процеса основанието, на което е придобила собствеността върху имотите, а такива доказателства по делото няма. Актът за държавна, съответно общинска собственост, създава легитимиращо действие на държавата и общината, но само ако в него е посочена правната норма, по силата на която е възникнала собствеността. Това изискване в случая не е спазено. Заповедта за одобряване на плана на [населено място] от 1987 г., посочена като основание в съставения АДС, не създава собственически права. Освен това частта от спорния имот, която е отредена за улична регулация, не е отчуждавана и улица не е реализирана.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Жалбоподателката счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС: ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение №149/12.06.2013 г. по гр. д. № 647/2012 г. на IV г.о.; решение № 134/22.05.2013 г. по гр. д. № 51/2013г. на II г.о.; решение № 310/03.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на ВКС II г.о.; решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на I г.о.; решение № 269/03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на I г.о.; решение № 391/18.10.2012 г. по гр. д. № 1139/2011 г. на I г.о.; решение № 251 от 27.12.2012 г. по гр. д. № 429/2012 г. на II г.о.; решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г. на II г.о.; решение № 541/06.07.2010г. по гр. д. № 661/2009 г. на II г.о.; решение № 1240 от 06.01.2009 г. по гр. д. № 4696/2007 г. на II г.о.; решение № 16 от 31.07.2012 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на I г.о.; решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2955/2008 г. на IV г.о.; решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. на I г.о.; решение № 227 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 735/2009 г. на I г.о.; решение № 391/18.10.2012 г. по гр. д. № 1139/2011 г. на I г.о., както и на влязлото в сила решение № 489/15.11.2017 г. на Смолянския окръжен съд.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси:
1.Може ли заповед на ОНС за одобряване на плана на населеното място да има вещен прехвърлителен ефект в полза на държавата, респ. на общината;
2. След като не е доказано конкретно основание за придобиване на имот от държавата, респ. от общината, а само е съставен АОС, налице ли е забраната на чл.86 ЗС и §1 ЗИД ЗС;
3. Налице ли е забраната на чл.86 ЗС и §1 ЗИД ЗС, след като АОС е съставен след депозиране на исковата молба;
4. След като е оспорен АДС и АОС, следва ли държавата, респ. общината, да доказва конкретен придобивен способ при оспорване на удостовереното в акта право на собственост;
5. Достатъчно ли е съставяне на АДС и АОС, за да се приеме, че имотът е държавен, респ. общински.
Основанието „очевидна неправилност“ се свързва от жалбоподателката с обстоятелството, че въззивният съд е приел спорните имоти за държавна /общинска/ собственост само въз основа на удостовереното в АДС и АОС.
Ответникът община Неделино оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество, като излага подробни съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не е въведено ограничение за допустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска.
Не са налице обаче сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното решение не противоречи на посочената практика на ВКС.
ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС няма пряко отношение към спора по настоящото дело, тъй като има друг предмет – за значението на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот и тежестта на доказване при оспорване на този нотариален акт. Налице е богата практика по въпросите, които се поставят конкретно по настоящото дело – за правната характеристика на актовете за държавна и за общинска собственост и тежестта на доказване при оспорването им. Тази практика е цитирана от жалбоподателя и именно тя е относимата към настоящия спор.
Посочените в изложението към касационната жалба решения на тричленни състави на ВКС отразяват разбирането, че актовете за държавна и общинска собственост нямат конститутивно действие; те не създават собственост, а камо констатират наличието на собственост на държавата и общината върху описаните в тях имоти. За да имат такова констативно /легитимиращо/ действие, в актовете трябва да е посочено придобивното основание на държавата или на общината. Само при това условие оспорващият АДС или АОС носи тежестта на доказване на оспорването. Приема се също, че само ако държавата е придобила имота на някое от предвидените в чл.77 ЗС основания, той може да стане общинска собственост по силата на §42 ПЗР на ЗОбС.
Обжалваното в настоящото производство решение на въззивния съд не противоречи на тази практика на ВКС.
За процесните УПИ … и УПИ .. от кв…. по плана на [населено място] има съставени два акта за държавна собственост от 1987 г. В тях като основание за придобиване на собствеността е посочена заповедта, с която е одобрен регулационният план на [населено място]. Тази заповед не създава придобивно основание за общината. Въззивният съд не е правил такъв извод, затова решението му не противоречи на посочените от жалбоподателката решения на ВКС № 250 от 13.07.2010г. по гр. д. № 2955/2008 г. на IV г.о. и решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. на I г.о., в частта им, в която е прието, че плановете за обществени мероприятия нямат отчуждително действие. Същевременно в двата акта за държавна собственост е посочено, че парцелите са били собственост на АПК Н.. Тези данни следва да се съпоставят с представената по делото заповед от 09.02.1983 г. на ИК на ОбНС Н., с която на ищцата е отстъпено право на строеж върху бившия парцел VIII-…….,……… от кв…….. по плана от 1974 г., идентичен с процесния УПИ …. от кв…. по плана от 1987г. В мотивите на тази заповед е посочено, че парцелът се счита за държавен на основание РМС № 404 от 28.10.1968 г., изменено с ПМС № 1/07.01.1981 г. По силата на цитираната правна уредба всички земи на АПК и другите селскостопански организации, които са включени в строителните граници на населените места, с изключение на парцелите в стопанските им дворове, както и необходимите парцели за производствените им нужди, се предават безвъзмездно на общинските народни съвети, които могат да отстъпват върху тях право на строеж на физически лица. Тези земи ЗСПЗЗ третира като подлежащи на възстановяване, стига да не са застроени от трети лица със сгради, при спазване на всички нормативни изисквания, или да не е започнал към 01.03.1991 г. строеж въз основа на отстъпено право на строеж – чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. В случай, че тези земи са застроени, законодателството продължава да ги третира като държавни /общински/, като предоставя възможност за изкупуването им от носителите на реализираното право на строеж – § 27 /отм./ ПЗР на ЗИД ЗС /ДВ, бр.33/1996 г./; § 1, ал.1 ПЗР на ПМС № 235/19.09.1996 г. /отм./; чл.84 ППЗДС. В случай, че земите не са застроени и не са заявени за възстановяване по ЗСПЗЗ, те се считат за общински на основание чл.19, ал.1 ЗСЗЗ. Във всички тези хипотези съществува забраната на чл.86 ЗС, вр. §1 ЗИД ЗС за придобиването им по давност.
При тези данни следва да се приеме, че като резултат въззивното решение не противоречи на посочената по-горе практика на ВКС. Макар в представените по делото актове за държавна и общинска собственост да не е посочено точно придобивното основание за държавата /общината/, собствеността е несъмнено установена по изложените по-горе съображения. Затова изводът на въззивния съд, че поради забраната на чл.86 ЗС не се е осъществило твърдяното от ищцата придобивно основание – давност по чл.79, ал.1 ЗС, съответства както на данните по делото, така и на практиката на ВКС за значението на АДС и АОС и за тежестта на доказване при оспорването им. Посоченото от жалбоподателката решение на Смолянския окръжен съд не съставлява основание за допускане на касационно обжалване при действащата редакция на чл.280, ал.1 ГПК, а и по изложените съображения не е налице противоречие между него и атакуваното въззивно решение по настоящото дело.
Зададените въпроси във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на практика поставят същите правни проблеми, каквито се поставят и във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Всички тези въпроси изхождат от предпоставката, че по настоящото дело не е установено придобивното основание за държавата, а оттам – и за общината, върху процесните имоти. Тази предпоставка обаче в случая не е налице по изложените по-горе съображения. Макар актовете за държавна собственост да не сочат изрично придобивното основание за държавата, то се извлича от данните по делото, разисквани по-горе, и се свързва с т.5 на РМС № 404 от 28.10.1968 г., изменено с ПМС № 1/07.01.1981 г., като се имат предвид и посочените по-горе разяснения, свързани с текстове на ЗСПЗЗ и ЗС. Съответно – общината е станала собственик въз основа на посоченото в АОС правно основание на чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС, вр. § 42 ПЗР ЗОбС. При това положение въпросите не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне обжалване.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Макар изложените от въззивния съд мотиви да не са изчерпателни, като резултат изводът на въззивния съд, че процесните имоти са имали първоначално статут на държавна, а след това и на общинска собственост, съответстват на данните по делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 468 от 19.12.2018 г. по в. гр. д. № 369/2018 г. на Смолянския окръжен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Е. А. Н. срещу община Неделино положителен установителен иск за собственост върху УПИ … и УПИ … от кв….. по плана на [населено място], както и върху дворно място, предвидено за улична регулация – [улица], при о.т.794 до о.т.796.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: