О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
Гр.София, 09.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 6637 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. И. срещу Решение № 1709/ 26.07.2013 г. по в.гр.д.№ 620/13 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение на Варненския районен съд № 4605/ 03.10.2012 г. по гр.д.№ 6777/12 г. за отхвърляне на предявения по реда на чл.278 ГПК /отм./ от С. Р. Р., Р. Д. И. и Д. Д. С. против И. Р. И., Д. Р. И. и И. Г. Р. иск за делба на поземлен имот № 347 по комбинирания план на м.”З.” в землището на кв.Г., вместо което е постановено решение по съществото на спора, с което е допусната делба на посочения имот. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд в обжалваната част поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за делба на гореописания имот бъде отхвърлен, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по приложението на закона.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за изхода на спора е следният въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, а именно: Подлежат ли на възстановяване в полза на бившите собственици или техните наследници имотите, които не са отнемани на каквото и да е от посочените в чл.10 ЗСПЗЗ основания, а са останали във владение на техните собственици, респ. на техните наследници. Въпросът е поставен с оглед релевираното от касатора Д. Р. И. възражение, според което имотът на общия наследодател И. Р. Н. в м.”Т. т.” /сег.”З.”/ е останал незасегнат от масовизацията, въз основа на неформална делба частите му са били владяни от наследниците на първоначалния собственик, като частта, представляваща процесния имот № 347, е останала във владение на сина му Р. И. Н., който през 1975 г. поделил имота между децата си И. Р. И. и Д. Р. И., която през 1990 г. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост за владяната от нея част в размер на 1 300 кв.м. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по посочения материалноправен въпрос е в отклонение от практиката на ВКС, според която на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат само имоти, отнети от техните собственици, като при условията на евентуалност се позовава на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касацията, съобразно което произнасянето по въпроса от касационния съд в настоящото производство би било от значение за развитието на правото предвид липсата на съдебна практика по въпроса.
Ответниците по касационната жалба Р. Д. И. и Д. Д. С. са депозирали в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано, тъй като поставеният от касатора материалноправен въпрос не обуславя исканото допускане на касационното обжалване. Претендират да им бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Останалите ответници по касационната жалба не са дали отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело, при което същият е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължително или незадължително влязло в сила съдебно решение, респ. допускането на касационното обжалване по този въпрос би допринесло за развитието на правото предвид липсата на съдебна практика по него/т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. В конкретния случай тази предпоставки не са налице. Действително, въпросът е от значение за изхода на спора, доколкото при установяване, че процесният имот не е бил масовизиран, същият би могъл валидно да бъде придобит по давност, при което възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на бившия собственик ще е непротивопоставимо на третото лице, придобило собствени права на оригинерно правно основание. Противно обаче на поддържаното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, въззивният съд не е приел, че на възстановяване по реда на посочения закон подлежат и имоти, които изобщо не са отнемани от техните собственици, а напротив- че всички имоти на И. Н. са били внесени в ТКЗС от неговата съпруга Д. Н., с оглед на което и спорният имот № 347 не е могъл да бъде придобит по давност от касатора. В този смисъл произнасянето на въззивния съд по въпроса не противоречи на задължителната съдебна практика, според която за имоти, които не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, придобивна давност тече на общо основание /Решение № 204 от 15.07.2011 г., гр.д.№ 99/11 г., ІІ г.о. и Решение № 202 от 24.06.2011 г., гр.д.№ 1193/10 г., ІІ г.о./, като на възстановяване по този ред подлежат не изобщо имотите, които в миналото са били земеделски, а само тези, които попадат в поне една от хипотезите на отнемане по чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ / Решение № 338/11 г. от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 27/11 г., ІІ г.о./. Въпросът, дали изводът на въззивния съд, че конкретно процесният имот е бил масовизиран като пречка за придобиването му по давност, е фактически и е свързан с интерпретацията на събраните по делото доказателства при постановяване на обосновано съдебно решение, но същият не обуславя допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото произнасянето по него от въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Този въпрос би подлежал на изследване от настоящата инстанция единствено при проверка на правилността на въззивното решение на Варненския окръжен съд, но е ирелевантен за производството по чл.288 ГПК.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да заплати на ответниците по касация Р. Д. И. и Д. Д. С. направените от тях разноски, а именно сумата 300 лв. За адвокатско възнаграждение /чл.78, ал.4 ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1709/ 26.07.2013 г. по в.гр.д.№ 620/13 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Д. Р. И..
ОСЪЖДА Д. Р. И. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати поравно на Р. Д. И. и Д. Д. С. сумата 300 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: