ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 444
София, 09 май 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1458 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2169/10.11.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1449/2015, с което е потвърдено решение № 17/09.01.2015 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 250/2014, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за съществуване на вземане в размер на 35.000,00 лева по нотариално заверена спогодба, предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК.
Недоволен от решението е касаторът О. Е. Н. от [населено място], представляван от адв. Е. П. от АК – София, който го обжалва в срок, като счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за значението на констатациите на заповедния съд относно характера на документа по чл. 417, т. 3 ГПК, съответно обвързан ли е от тях съдът при разглеждане на иска за съществуване на вземането; за наличието на основание за спиране на производството, когато се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор и за допустимостта на свидетелските показания за предаване на суми (за доказване факта на предаване на суми, независимо от техния размер), които (въпроси) са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата К. В. К. от [населено място] не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът е предявен във връзка с възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК (спогодба от 15.05.2012 г., с нотариална заверка на подписите, с която страните по делото са се споразумели, че са в заемно правоотношение по повод договор за заем от 09.04.2012 г., във връзка, с който ответникът дължи на ищеца сумата от 35.000,00 лева в срок най-късно до 31.12.2013 г.). Обжалвано е разпореждането за незабавно изпълнение, като същото е отменено и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Съдът е приел, че страните са сключили договор за заем, в изпълнение на който ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 35.000,00 лева. По реда на чл. 176 ГПК ищецът е дал обяснения, като е посочил, че след като е превел сумата на ответника, същият ги е изтеглил, но не знае кога и на кого са преведени парите, докато ответникът не оспорва факта на превеждане на сумата, но твърди, че в същия ден я е предал на ръка на ищеца в присъствието на свидетел, като не е ангажирал писмени доказателства за това. Като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че представените удостоверения от Специализирана прокуратура, че срещу ищеца и други лица е образувано досъдебно производство за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, пр. 3, т. 1, вр. с ал. 1, пр. 2 НК и по чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1 НК не е основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е приел като неоснователно възражението на ответника относно несъответствието на изводите на съда с тези на заповедния съд, че от представената спогодба не може да се направи извод за ликвидност и изискуемост на процесната сума, доколкото в заповедното производство не са били представени договорът за заем и платежното нареждане, от които се установява съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните и неизпълнение на задължението, чийто падеж е настъпил.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че само ако е обезсилена заповедта за изпълнение, ищецът няма има интерес от установителен иск, а следва да предяви осъдителен иск, а в случаите, когато е отменено само разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, ефектът на осъдителния иск е постигнат с издадената заповед за изпълнение. Констатациите на заповедния съд във връзка със съображения, извлечени от документа по чл. 417 ГПК нямат обвързваща сила за исковия съд в производството по иска за установяване на вземането, доколкото ищецът разполага с възможност да установи съществуването на вземането си срещу ответника с всички допустими доказателствени средства.
Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и по втория повдигнат въпрос, че основание за спиране на производството по гражданско дело поради наличие на престъпни обстоятелства е наличие на такова висящо наказателно производство в съдебна фаза (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК), както и разкриването на престъпни обстоятелства при разглеждането на гражданското дело (чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК). При наличие на данни за висящо досъдебно производство, производството по делото не се спира, тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по третия повдигнат въпрос, тъй като съгласно установената съдебна практика, договори на стойност над 5.000 лева (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК) не може да се доказват с разпит на свидетели, когато между страните, които са ги сключили (или техни правоприемници) се претендират правните им последици, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2169/10.11.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1449/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.