ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№444
София, 16.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 381/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. В. против въззивното решение на П. окръжен съд № 306 от 17.11.2008 год. по гр. д. № 32/2007 год., с което като отменил решение № 680 от 20.10.2006 год. по гр. д. № 4022/2006 год. на П. районен съд, в частта относно ползуването на семейното жилище, режима на лични отношения между детето и бащата и присъдената издръжка над размер 30 лв. месечно да размер 50 лв. месечно, въззивният съд предоставил семейното жилище – апартамент № 8 на ул. „Н”, бл. 21, вх. А, ет. 3, гр. П., лична собственост на А. Б. В. за ползуване на А. Л. К. , определил режим на лични отношения между бащата А. Б. В. и детето Е. А. Б. всяка първа и трета седмица в месеца за времето от 10.00 часа до 16.00 часа в събота и от 10.00 часа до 16.00 часа в неделя, без преспиване, в присъствието на майката и осъдил А. Б. В. да заплаща чрез майката А. Л. К. месечна издръжка на детето в размер още на 20 лв. месечно, с присъдената от първоинстанционния съд общо 50 лв. месечна издръжка, считано от 06.02.2006 год., със законните последици, като оставил без разглеждане иска на А. Б. В. за заплащане на обезщетение за ползуването на семейното жилище от А. Л. К. в размер 320 лв. месечно.
Решението се обжалва в частта относно ползуването на семейното жилище, режима на лични отношения между бащата и детето и оставеното без разглеждане искане за заплащане на обезщетение за ползуване на семейното жилище.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдение за неправилно прилагане на материалния закон по отношение на съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси формулирани в три точки.
Ответницата А. Л. К. в писмен отговор на касационната жалба поддържа отхвърляне на искането за допускане на касационно обжалване, поради липса на мотивирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по същество излага съображения относно правилността на решението в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 106 СК и чл. 107 СК, неоценяеми по своя характер, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя, като съществени материалноправи въпросите: какви трябва да бъдат „минималните мерки” за лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, когато не са ограничени родителските му права; представлява ли семейно жилището, в което съпрузите са живели до фактическата раздяла за много кратък период и налице ли е жилищна нужда за съпруг, който не притежава собствено жилище, но живее в жилище собственост на своите родител, което задоволява жилищната му нужда. Като съществен процесуалноправен е посочен въпроса допустимо ли е в брачното производство да се разгледа иск за заплащане на обезщетение за ползуването на семейното жилище от съпруга-несобственик, когато то е лична собственост на другия съпруга. Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационно обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но в изложените се е позовал и на задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, без изрично да я сочи, но като твърдение обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпроса за определяне на мерките за лични отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права.
С П. № 1/12.09.1974 год. на Пленума на ВС са дадени конкретни указания, от които съдилищата следва да се ръководят при определяне мерките на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. По настоящето дело, съдът е определил мерките за лични отношения между бащата и детето, като се е ръководил от обстоятелствата на конкретния случай от значение за интереса на детето (т. 4 от постановлението). Съдът е съобразил, че детето почти не познава бащата, отчел е препоръките дадени от вещото лице – психолог по изслушана съдебно -психологична експертиза – регламентираните срещи между детето и бащата да се извършват в присъствието на майката, за да може детето да опознае бащата в обстановка, в която се чувства спокойно и сигурно. Искането на бащата детето да преспива при него между двата почивни дни, очевидно е възприето от съда, като нелогично при така сложилите се обстоятелства между родителите и липса на контакти на бащата с детето в продължение на години.
По въпроса за ползуването на семейното жилище от родителя, който ще упражнява родителските права и обстоятелствата, при които може да се приеме, че неговата жилищна нужда е задоволена.
Постановление № 12/28.09.1971 год. на Пленума на ВС сочи, че при разрешаване на спора за семейното жилище е от значение жилищната нужда или липсата на друго жилище на съпруга към момента на развода. В постановлението изрично е казано, кога не е налице друго жилище и един от случаите е, когато съпругът е приютен при свои близки при условията на самосгъстяване. В процесния случай съпругата е напуснала семейното жилището, лична собственост на мъжа, след 42 дни съвместен брачен живот и се установила да живее при своите родители, които нямат задължение да обезпечат жилищната и нужда и тази на детето при самосгъстяване. Съдът е приел, че майката има жилищна нужда и е предоставил на нея ползуването на семейното жилище, като се е съобразил и с критерия, интереса на детето, установен с разпоредбата на чл. 107, ал. 1 СК, т. е. въпроса е разрешен в съответствие с приетото в постановлението. Не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика и въпроса кое жилище се смята за „семейно” – това е жилището ползвано до прекратяване на брака, а при фактическа раздяла, от което е настъпила раздялата. В този смисъл е цитираното постановление № 12/71 год. на Пленума на ВК, в което са посочени и хипотези, в които се приема, че няма семейно жилище. Времето на обитаване на жилището от брачните партньори не е посочено, като критерии за отпадане характера на жилището като семейно.
По въпроса за небрачните искове, които могат да се разгледат в брачното производство.
Според чл. 260, ал. 2 ГПК (отм.) с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения, издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. Други небрачни искове извън посочените не могат да се съединяват с брачните искове, затова е недопустимо в брачния процес да се предявяват искове за заплащане на суми дължими от единия съпруг на другия съпруг, какъвто е иска за заплащане на обезщетение от съпруга – несобственик ползващ семейното жилище, лична собственост на другия съпруг. Постановеното в този смисъл решение от въззивния съд не е в противоречие с установената съдебната практика съответстваща на закона.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставените съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306 от 17.11.2008 год. по гр. д. № 32/2007 год. на П. окръжен съд, в частта относно ползуването на семейното жилище, определените мерки за лични отношения между бащата и детето и останалото без разглеждане искане за определяне на обезщетение за ползуване на семейното жилище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ