О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 02.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 344/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. С. Д. от гр. Д. против решение № 202 от 12.12.2008 г. гр.д. № 192/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 335 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 2198/2006 г. на Варненски окръжен съд по същество са отхвърлени предявените от В. С. Д. против Е. “К”, гр. В. и Х. В. М. искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Ответниците по касация – Х. В. М. от гр. В. и Е. “К”, гр. В. са на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, след обсъждане на приетото от въззивния съд, че “представеният входящ регистър на А. по вписванията- гр. В. представлява същински входящ регистър по смисъла на П. по вписванията” е развил подробни доводи във връзка с неправилност на изводите на съда в тази насока, като е изложил своето разбиране относно същността на регистъра и неговото приключване в рамките на един ден. Посочил е в тази връзка, че този въпрос бил от изключително значение, тъй като сделките с недвижими имоти в градовете Д. , Р. , Б. и Г. , били вписвани по двойно входящ регистър аналогичен с този в гр. В. по личните наблюдения на касатора. Твърдял е, че след като въззивният съд не бил изследвал какво представлява регистъра в своята същност се произнесъл неправилно и незаконосъобразно по въпроса за поредността на извършените вписвания и това произнасяне било в противоречие с практиката на ВАС и ВКС. Направен е извод, че с разглеждане на така наведените касационни основания, квалифицирани от касатора по чл.281 ГПК, ВКС щял да се произнесе и по въпроси, които по своя характер били съществени материалноправни, тъй като засягали същността на исковата претенция. Посочено е още, че това разглеждане ще допринесе за правилното и еднакво тълкуване на споровете, касаещи конкуренция на вписвания, осъществени един и същи ден. Поддържано е, “че по конкретния спор имало две абсолютно противоречиви решения на първоинстанционен и въззивен съд, поради което произнасянето на ВКС по този спор пряко щяло да повлияе върху уеднаквяване на практиката на окръжните и апелативните съдилища в цялата страна”. Като противоречащо на обжалваното решение е посочено решение № 500/2008 г. по т.д. № 222/2008 г. на ВКС, І т.о., с което са мотивирани наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а като доказателства са изброени и приложени решения на районни и окръжни съдилища.
Касаторът не обосновава довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Развитите оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, свързани с коментирания от касатора входящ регистър, както самият той е отбелязъл се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което са ирелевантни за производството по чл.288 ГПК. Не обосновава такъв довод и поддържаното от касатора за противоречие между решенията на първостепенния и въззивния съд. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
Дори и да се приеме, че въпросът относно конкуренцията на извършени вписвания и това как следва да се отчита поредността на вписванията е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, то това не е достатъчно за да се приеме, че са налице валидно устатовени основания за допускане на касационно обжалване, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква този въпрос да е решен в една от изчерпателно очертаните хипотези на т.1-3 на текста. Касаторът твърди наличие на предпоставките на т.2 на цитираната норма. Представените, обаче, решения не обуславят такъв извод. Решението по гр.д. № 405/2007 г. на Габровски окръжен съд, за което няма данни да е влязло в сила не съставлява практика по смисъла на обсъжданата норма. Решението по гр.д. № 1291/1962 г. на ВС, с което се разглежда иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, в хипотеза на конкуренция на двама купувачи по предварителни договори за един и същ недвижим имот, третира различна фактическа обстановка, т.е. липсва фактически идентитет на хипотезите, за да може да бъде извършена валидна преценка за противоречиво разрешаване на поставения въпрос. Интерпретираните от касатора в контекста на поддържаното от него становище по иска, мотиви на решение по т.д. № 222/2008 г. на ВКС, І т.о. също не обосновават такова противоречие, тъй като с това решение, касационният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ във вр. с чл.88 ЗКИР- за прогласяване нищожност на вписана възбрана върху недвижим имот и за отмяна на това нотариално действие, като е прието, че разглеждането на въпроса за различията в двата входящи регистри е неотносимо към този спор, тъй като касатора и ищец по делото е следвало да докаже предходност на постъпването на заявлението за вписване на процесния нотариален акт по отношение на заявлението за вписване на възбраната. Следователно и този съдебен акт не е постановен при еднородност на случая с обжалваното решение и съответно не установява и твърдяното противоречие.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 12.12.2008 г. гр.д. № 192/2008 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: