2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.445
София, 01.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 676/2011 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Н. В. против определение № 379 от 20.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 421/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 25.02.2011 г. по гр.д.№ 1544/2010 г., с което на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК Велинградският районен съд е спрял производството по предявения от частния жалбоподател иск по чл.422 ГПК срещу А. Д. Г..
В частната жалба са въведени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи извод за неправилност на въззивното определение. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване от първостепенния съд на съдопроизводствените действия по него.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че с произнасянето по настоящият казус, засягащ проблемите и правните последици на въззивното обжалване и заповедното производство касационната инстанция ще допринесе за уеднаквяване на практиката. Поддържа, че при разрешаването му съдът не се е съобразил със задължителните указания на ВКС, като се позовава на Определение№428 от 03.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 369/2009 г., ІІІ г.о. и Определение№ 462 от 29.07.2009 г. по ч.т.д.№ 307/2009 г., І т.о.
Ответникът по частната касационна жалба А. Д. Г. не е изразил становище по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е редовна.
Въззивният съд потвърдил определението на първоинстанционния съд по съображения, че правният интерес на ищеца произтича от разпоредбата на чл.422 ГПК, според който кредиторът, в полза на който е издадена заповед за изпълнение за парично задължение следва да установи съществуването на вземането си при постъпило в срок възражение от длъжника. При наличието на определение за обезсилване на заповедта за изпълнение поради непредяваване в срок на установителния иск, която е обжалвана пред Пазарджишкия окръжен съд, въззивният съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела, доколкото допустимостта на иска по чл.422 ГПК се намира в пряка зависимост от съдбата на издадената в рамките на заповедното производство заповед за изпълнение на паричното задължение.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице когато даден правен въпрос (процесуален или материалноправен), от значение за изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В случая касаторът не сочи какъвто и да било правен въпрос, като искането му за допускане на касационно обжалване е аргументирано с разрешения от въззивния съд казус в противоречие с практиката на ВКС. Неотносимо е позоваването на Определение № 428 от 03.08.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 369/2009 г., ІІІ г.о. и на Определение № 462 от 29.07.2009 г. по ч.т.д.№ 307/2009 г., І т.о., с първото от които е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК, издадено въз основа на документ по чл.417 ГПК, а с второто е взето отношение по материалноправни въпроси, свързани с изискуемостта на менителничния ефект.
Искането за допускане на касационно обжалване е аргументирано бланкетно със значението на разрешения от въззивния съд казус за развитието на правото, каквото основание за достъп до касация процесуалният закон не предвижда. Развитието на правото съставлява част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е налице тогава, когато въззивният съдебен акт съдържа произнасяне по конкретен правен въпрос, значим не само за развитието на правото, но и за точното прилагане на закона. При отсъствие на формулиран от жалбоподателя правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, постановеното от въззивната инстанция определение не може да се допусне до касация на визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание.
В обобщение не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 379 от 20.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 421/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3