О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
гр.София, 08.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1431 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 10.05.2008г. по гр.д.№ 618 / 2008г., с което Варненски окръжен съд, като е потвърдил определение от 21.12.2007г. по гр.д.№9929/2007г. на Варненски районен съд, е прекратил като недопустимо производството по исковата молба на Мария Михайлова Ябланска и Василка Тодорова Ябланска за признаване установено по отношение на Янчо Севдалов Георгиев, че същият не е притежавал право да заплати и придобие собственост на земеделска земя в землището на гр.Варна, кв.”Галата”, имот пл.№1761, по реда на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и че същият не е построил сграда в този имот по смисъла на пар.1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателките поддържат, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата им молба.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателките Мария Михайлова Ябланска и Василка Тодорова Ябланска са предявили отрицателен установителен иск срещу Янчо Севдалов Георгиев, за признаване за установено, че същият не е притежавал право да заплати и придобие собственост на земеделска земя в землището на гр.Варна, кв.”Галата”, имот пл.№1761, по реда на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и че същият не е построил сграда в този имот по смисъла на пар.1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ.
С разпореждане от 27.11.2007г. Варненски районен съд е оставил без движение исковата молба като е дал възможност на ищците да посочат актуална скица на имота, предмет на спора, данни за това бил ли е ответникът в брак към момента на покупката на същия, както и кой владее имота към момента на предявяване на иска,като се посочат доказателства и за цената на имота, с оглед внасяне на дължимата се държавна такса.
Съобщение за това е получено от процесуалния представител на ищците на14.12.2007г. С молба от 20.12.2007г. процесуалния представител е посочил, че имотът се владее от ответника, но искът не следва да се счита предявен като осъдителен такъв, с правно основание чл.108 ЗС, а за изпълнение на другите указания е поискал да му бъде продължен срока за изпълнението им. С определение от 21.12.2007г. по гр.д.№9929/2007г. Варненски районен съд е
С обжалваното определение Варненски окръжен съд, като е констатирал, че в дадения му от съда срок частния жалбоподател – ищец пред първоинстанционния съд, не е отстранил нередовностите на исковата си молба, е потвърдил определението на районния съд за връщане на същата.
Като са обжалвали определението на въззивния съд с частна жалба на 02.06.2008г. частните жалбоподатели поддържат, че касационното обжалване на определението е допустимо, тъй като въззивният съд не е приложил точно закона и е прекратил производството в нарушение на трайната практика на ВКС.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, но допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция би била налице само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С обжалваното определение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за редовността на исковата молба, но същият не е разрешен противоречиво в практиката на ВКС.
Процесуалният закон и правната теория винаги са изисквали исковата молба, за да бъде разгледана от съда, да бъде редовна, т.е. да има предписаното от закона съдържание и да бъде скрепена с предвидените в закона приложения – чл.98 и 99 от ГПК/отм./ и чл.127 и 128 ГПК/нов/. Имената и адресите на страните по делото и на техните законни представители, както и вида на търсената с иска защита са съществени елементи на исковата молба, липсата, на които я прави нередовна. Същото касае и представянето на доказателства за цената на иска, с оглед точното определяне и заплащане на дължимата се държавна такса.
Съдилищата са изпълнили своето процесуално задължение да дадат възможност на страната да отстрани нередовностите на исковата си молба и като са констатирали неизпълнение на дадените указания са върнали същата. Всяко процесуално действие, както от органите на процеса, така и на страните, трябва да бъде съобразено с изискванията на процесуалния закон. Неизгодните правни последици, които настъпват за страните при несъобразяване с изискванията на процесуалния закон и при неизпълнение на процесуални задължения, са ясно посочени в закона и не могат да бъдат игнорирани като се поддържа тезата, че това ще допринесе за развитие на правото. Гражданският процес е съвкупност от императивни норми и трябва да се приложи такъв какъвто е действувал към момента на извършване на процесуалното действие, а не с оглед неговото бъдещо развитие.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на определение от 10.05.2008г. по гр.д.№ 618 / 2008г., с което Варненски окръжен съд, като е потвърдил определение от 21.12.2007г. по гр.д.№9929/2007г. на Варненски районен съд, е прекратил като недопустимо производството по исковата молба на Мария Михайлова Ябланска и Василка Тодорова Ябланска за признаване установено по отношение на Янчо Севдалов Георгиев, че същият не е притежавал право да заплати и придобие собственост на земеделска земя в землището на гр.Варна, кв.”Галата”, имот пл.№1761, по реда на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и че същият не е построил сграда в този имот по смисъла на пар.1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: