О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
гр. София, 18.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2310 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. Дърменов, действащ със съгласието на своя баща Д. Ж. Дърменов, срещу определение № 1621/17.05.2019 г. по в. гр. д. № 2352/2018 г. по описа на САС, ГО, 4 състав, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 452/25.02.2019 г. и Дърменов е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като според него не са налице основания за присъждане на каквито и да било разноски за процесуално представителство в полза на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Счита, че представителство не е осъществено от адвоката, на който се твърди, че е платено възнаграждение, а от друг, който се явява на собствено основание по делото, съответно не е преупълномощен и за него не са правени разноски. Наред с това излага съображения, че депозираният от процесуалния представител на ответника отговор на въззивна жалба не се отнася за предмета на делото. В него се сочат формално критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на обезщетение за причиняване на смърт, а в процесната хипотеза обезщетение се търси за причинена телесна повреда. Представянето на отговор с подобно съдържание не представлява упражняване на защита в полза на застрахователното дружество. Според жалбоподателя тези факти сочат на извод, че не е изпълнено задължението за осъществяване на процесуално представителство. При изложените доводи прави искане за постановяване на определение, с което да бъде оставена без уважение молбата на ответника за присъждане на разноски. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД не ангажира становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С молба с вх. № 5698/21.03.2019 г. по описа на САС от процесуалния представител на „БУЛ ИНС“ АД е формулирано искане за изменение на постановеното от САС, ГО, 4 състав решение по в. гр. д. № 2352/18 г. в частта за разноските, предвид обстоятелството, че въззивната жалба е отхвърлена изцяло.
С обжалваното определение молбата по чл. 248 ГПК е уважена и са присъдени разноски в размер на 300 лв. при съобразяване, че по делото е депозиран отговор на въззивна жалба, но процесуално представителство в проведеното на 04.02.2019 г. открито съдебно заседание не е извършвано.
При преглед на в. гр. д. № 2352/2018 г. и гр. д. № 16 955/15 г. се установява, че срещу депозираната от С. Дърменов, действащ със съгласие на своя баща Д. Дърменов, въззивна жалба е подаден отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, изготвен от адвокат И.. Същият е преупълномощен от адвокат Г., който от своя страна е упълномощен от ответника по делото „ЗД БУЛ ИНС“ АД с широк кръг права във връзка с процесуално представителство /упълномощеният има право да извършва всякакви процесуални съдебни действия/. С молба от 20.07.2018 г. от адвокат И. е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е договорено и изплатено в полза на преупълномощилия го адвокат Г. възнаграждение в размер на 1 500 лв. за процесуално представителство по в. гр. д. № 2352/2018 г.
При установените факти не могат да бъдат споделени доводите, изложени в частната жалба. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато е налице съответната хипотеза на чл. 78 ГПК и страната е заплатила възнаграждението. Правото на страната да иска заплащане на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение не е обусловено от количеството и качеството на осъществената в нейна полза адвокатска защита и този въпрос не е релевантен при разрешаване на въпроса относно дължимостта на сторените разноски от насрещната страна. Единствената възможност, предвидена в закона, да бъде присъден по – нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение е при условията на чл.78, ал.5 ГПК, каквато хипотеза не е включена в предмета на настоящото частно производство.
Наред с изложеното, следва да се има предвид, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна, ответник в първоинстанционното производство – ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Извършилият процесуални действия пред въззивната инстанция адвокат И. се явява надлежно преупълномощен в съответствие с разпоредбите на чл. 25, ал 4 от ЗА и чл. 34, ал. 1 ГПК, както и в рамките на предоставените в полза на адвокат Г. права – да представлява ЗД „БУЛ ИНС“ АД и да преупълномощава и други адвокати с правата по пълномощното. Ето защо, извършените от адвокат И. действия следва да се приемат за такива, извършени от адвокат Г. в рамките на на предоставената му представителна власт и съобразно извършеното заплащане по договор за правна защита и съдействие. След като ответната страна е била надлежно представлявана от адвокат /действащ чрез свой пълномощник/, в полза на когото е заплатила възнаграждение, тя има право да получи присъждане на разноски в своя полза при отхвърляне на въззивната жалба, съответно потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
Предвид неоснователността на частната жалба и характера на настоящото производство – спор за присъждане на разноски – което няма самостоятелен характер по смисъла на чл. 81 ГПК, разноски не следва да бъдат присъждани в полза на жалбоподателя.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. II ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1621/17.05.2019 г. по в. гр. д. № 2352/2018 г. по описа на САС, ГО, 4 състав, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 452/25.02.2019 г. и С. Д. Дърменов, действащ със съгласието на своя баща Д. Ж. Дърменов, е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.