О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 19.20.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.12.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7382/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№11437/24.10.2013г.,подадена от К. И. Б. от [населено място] против определение №2214/4.10.2013г. на Софийски апелативен съд,търговско отделение,шести състав,постановено по ч.гр.д.№2810/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение от 26.04.2013г. по гр.д.№3603/2013г. на Софийски градски съд,го,І-2 състав,за прекратяване на производството по делото,поради липса на правен интерес.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с депозираната искова молба ищецът К. Б.,претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от повтарящи се виновни действия на ответника Камара на частните съдебни изпълнители,по повод наложения запор и ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждание на Т. Ц. Б. в полза на [фирма] за неизплатени сметки към дружеството.Съдът е посочил,че правния интерес за предявяване на иска ищецът обуславя с твърдението,че е зависим от доходите на Т. Б.,която е негова бивша съпруга и с която живее в икономическа общност в продължение на 34 години.Съдът е стигнал до извода,че ищецът К. Б. се позовава на виновно посегателство в чужда правна сфера-тази на третото на спора лице Т. Б.,което евентуално нарушаване на чужди права обаче, не е предпоставка за възникване и упражняване на самостоятелни права освен в случаите на правоприемство или по изрична разпоредба на закона за това,каквото не е налице в настоящия случай.
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът,чрез особения си представител адвокат М. П.,заявява/цитирам/:
„Считам,че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и същото подлежи на касационно обжалване.
І. С обжалваното определение Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос-правния интерес от предявяването на иск,който не се свързва с това дали твърденията на ищеца са основателни или не,както и относно допустимостта на иска и неговата основателност,които представляват различни правни категории,който се отнасят до едно и също обстоятелство,а именно предявения иск.По естеството си правния интерес от предявяване на иск е предпоставка за съществуване на правото на иск,а не на надлежното му упражняване,който
-е решен в противоречие с практиката на ВКС,
ІІ.С обжалваното въззивно определение Софийски апелативен съд се е произнесъл и по съществен материалноправен въпрос-основателността на иска.Основателността на иска или липсата на такава се свързва с установяване на правните твърдения страните в производството,която е от значение за произнасяне на съда по съществото на спора и с оглед на това основателността на иска не подлежи на разглеждане и преценка в производството по член 140 от ГПК.Същата е предмет на преценка при постановяване на съдебно решение по съществото на спора,затова съдът дължи произнасяне по този въпрос с решението си,който материалноправен въпрос:
-който материалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и
-е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.”
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от възприетото с решаващите мотиви на съда, относно липсата на правен интерес от предявения иск,както и цитираното изцяло по-горе изложение на касатора на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,в същото липсва ясно и точно формулиран правен въпрос.
Посоченият като такъв в пункт първи от изложението на касатора,всъщност представлява касационно оплакване по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,което е различно от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото законосъобразността на въззивното определение ще се прецени след допускане му до касационно обжалване.
Приложената с изложението съдебна практика на ВКС е неотносима към решаващите изводи на съда,изложени в обжалваното въззивно определение.По отношение на приложената практика на съдилища,долустоящи на ВКС,за тези съдебни актове,липсват данни,че са влязли в сила,тъй като хипотезата на член 280,ал.1,т.2 от ГПК изисква,съгласно т.3 на горепосоченото тълкувателно решене на ОСГТК,правният въпрос да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По отношение на формулирания в пункт втори от цитираното по-горе изложение на касатора,въпрос относно основателността на иска,по такъв въпрос въззивният съд не се произнасял с обжалваното въззивно определение,тъй като с последното е потвърдил определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2214/04.10.2013г. на Софийски апелативен съд,търговско отделение,шести състав,постановено по ч.гр.д.№2810/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: