4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
[населено място] ,21,05,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесети май , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1085 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 328 / 05.07.2012 год. по т.д.№ 604 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение – 1 състав , с което е потвърдено решение № 252 / 03.04.2012 год. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото решение са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] , с правни основания чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД , за заплащане на дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по сключен по реда на Наредба за възлагане на малки обществени поръчки договор , в размер на 42 777 лева / с ДДС / и мораторна лихва върху същата сума – 15 970 лева , за периода от 26.11.2007 год. до предявяването на иска . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , формално сочейки всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК , но навеждайки конкретни доводи за неправилна интерпретация на приетите по делото заключения на съдебно – техническа експертиза, за установяване изпълнението на СМР, възнаграждение за които касаторът претендира и което се явява само част от общо дължимото и разплатено за остатъка от ответника , както и необоснованост , предвид неправилност на фактическите констатации на съда , формирани въз основа протокол № 8 / без дата / и събраните гласни доказателства / и оттук – за неправилност на извода на съда, че не се явява доказано изпълнение на тези СМР . Въпреки липса на изричен довод в касационната жалба , за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване от съда на всички представени по делото доказателства и обосноваване на правните му изводи въз основа на фактическа обстановка, установена от преценката им поотделно и в съвкупност , около това основание касаторът аргументира основания си за допускане на касационното обжалване , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но представяйки и решения казуална съдебна практика , по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва жалбата . Намира ,че в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът не обосновава основания за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , нито представената задължителна за въззивния съд и казуална съдебна практика се явява относима , като преповтаря изложението си относно неправилността на въззивното решение , на основанията по чл.281 т.3 от ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение , констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да отхвърли предявеният иск по чл. 266 ал.1 ЗЗД , въззивният съд е приел, че ищецът не установява изпълнението на СМР , индивидуализирани в представения протокол № 8 / без дата /, подписан едностранно от него , предявен за плащане месеци след предаването на изпълнението с изготвяне на констативен акт за установяване годността на строежа от 26.11.2007 год. – на 30.07.2008 год. . Между страните не е имало спор, че за СМР по съставените , двустранно подписани протоколи обр. 19 , ответникът е заплатил възнаграждението, дължимо в границите на общо договорената цена по договора от 20.07.2007 год., сключен по реда на Наредба за възлагане на малки обществени поръчки . Решаващият извод на въззивният съд , основан на приетите по делото съдебно-технически експертизи , е , че с оглед характеристиката на част от изпълнените дейности по Протокол № 8 / подлежащи на закриване с последващи такива / , индивидуализацията на друга част от същите по начин, непозволяващ установяване кореспондирането им с възложени с договора дейности , съобразно одобрения проект за изпълнение , техническото предложение на изпълнителя и количествено – стойностната сметка – неразделна част от същия , вкл. изричната установимост на невъзложени , но претендирани с Протокол № 8 такива , както и невъзможността за установяване изпълнението на част от предявените СМР , предвид последващо изпълнението на ищеца изпълнение на СМР от друг изпълнител , не позволява установяване на факта, че на процесния обект претендираните с Протокол № 8 / без дата / СМР са действително извършени и не се включват в изпълнението , прието и разплатено от ответника , въз основа на 7 бр. двустранно подписани протоколи обр. 19 , най –късният от които от 11.12.2007 година .
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК касаторът не формулира конкретен правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда , отговор на който , приложим извън конкретиката на спора , съдът да е дал в противоречие със задължителна съдебна практика в отговор на същия въпрос, за да би бил приложим формално посочения допълнителен селективен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното решение , на основанията по чл.281 т.3 от ГПК , които са ирелевантни за настоящото производство . Дори да би формулирал въпрос, покриващ общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК, относно задължението на съда за формиране на правните му изводи въз основа на самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото в съвкупност , следва да се съобрази , че конкретен довод за такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила самата касационна жалба не съдържа . Изложението й е относимо към основанието „ необоснованост „ на въззивното решение . Некореспондирането на правния въпрос с довод в касационната жалба изключва само по себе си релевантността му за произнасянето на касационната инстанция .Не се сочи в касационната жалба доказателствено средство, пренебрегнато от въззивния съд и с оглед характеристиката си от естество да обоснове вероятност за неправилно установена фактическа обстановка , а само се оспорва интерпретацията на доказателства по делото и формираните въз основа на същите фактически констатации. Приложените решения задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш. № 24 / 28.01.2010 год. по гр.д.№ 4744/ 2008 год. на І г.о. на ВКС и реш. № 589 / 29.06.2010 год. по гр.д.№ 1359 / 2009 год. на І г.о. на ВКС – са по специфични, различни от посоченото съществено нарушение на съдопроизводствените правила , аспекти на задължението на съда за преценка на доказателствата , а именно : може ли съдът да се произнесе въз основа на избрани от него доказателства , без да мотивира решението си защо не възприема останалите за годни и достоверни / 1 / и следва ли въззивната инстанция да разгледа представени пред нея доказателства , когато те са допустими и относими към спора / 2 / . Следователно , дори да би бил формулиран релевантен правен въпрос относно приложението на чл. 235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК , не би бил надлежно обоснован допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК с така приложените решения . Останалите две решения – казуална съдебна практика – касаят съответно : правомощията на въззивната инстанция при действието на чл. 208 ал.1 ГПК / отм. / – пълен въззив , поради което и напълно неотносимо към процесуалния закон, приложим по спора и задължението за съобразяването на всички фактически констатации при формиране правните изводи на съда . Липсата на правен въпрос , покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , не позволява съобразяването на второто при наличие на достатъчен обективен идентитет с фактическата и правна страна на настоящия спор, обосноваващ и извод за противоречиво разрешаване на правния въпрос .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 / 05.07.2012 год. по т.д.№ 604 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение – 1 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :