3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 445
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 3373/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. П. М. чрез пълномощник адв. Н. Р. Софийска адвокатска колегия против определение № 332 от 18.05.2015г. по гр. дело № 2597/2015г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба против решение № 1577 от 06.03.2015г. по гр. дело № 5896/2014г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 27.11.2013г. по гр. дело № 9569/2001г. на Софийски районен съд за допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 16.05.2002г. по гр. дело № 9569/2001г. по описа на съда.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът О. И. М. чрез пълномощник адв. А. Д. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва частната жалба. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Прието е, че частната касационна жалба е насочена против съдебен акт, имащ характер на определение, доколкото с него е потвърден съдебен акт, с който е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение на съда, обективирано в решение по допускане на делба, с което на основание чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) е определена сума, която съсобственик и съделител в процеса, следва да заплаща на друг съсобственик и съделител в процеса относно делбата на имота. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК съгласно която, решението респ. определението на съда, с което съдът се е произнесъл по поправка на явна фактическа грешка, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, респ. определението, по чиято поправка съдът се е произнесъл. Приел е, че определението на съда в делбеното производство, постановено по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.), не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи развитието на делото, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. На касационно обжалване това определение подлежи, само ако е постановено за пръв път от въззивната инстанция – в този смисъл т. 6 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило своето действие и при ГПК (2008г.), доколкото разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) е аналогична на разпоредбата на чл. 344 ГПК.
При тези съображения въззивният съд е приел частната касационна жалба за процесуално недопустима и с обжалваното определение я оставил без разглеждане.
Определението е правилно.
Жалбоподателката поддържа, че съдът не бил поставил правилна квалификация на молбата от О. И. М., по която се е развило производството пред първостепенния съд по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), като с решението е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, вместо да квалифицира искането като молба по чл. 193 ГПК (отм.) за допълване на решението.
Възражение е обсъдено от въззивния съд с решението, предмет на частната касационна жалба, оставена без разглеждане с обжалваното определение. Прието е, че в с. з. на 12.02.2002г. ответникът М. е заявил претенция за заплащане на обезщетение по чл. 282 , ал. 2 ГПК (отм.) от ищцата в размер на 200 лв. месечно за периода до окончателното извършване на делбата. По претенцията за привременни мерки първостепенният съд се е произнесъл с решение от 16.05.2002г., като я уважил частично, приемайки, че ищцата дължи обезщетение в размер на 1/2 от месечния пазарен наем за имота от 160 лв., но в диспозитива на решението, като осъдил ищцата, пропуснал да посочи, че обезщетението е „месечно”, което е дало основание на ответника да поиска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива. Молбата е квалифицирана по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), като съдът е намерил противоречие между формирата в мотивите воля на съда, че присъдената сума е за месечен пазарен наем и отразеното в диспозитива „да заплаща” 160 лв. без да посочи „месечно”. Съдът е настоял и на употребената форма „да заплаща”, а не „да заплати”, какъвто би бил израза за осъждане за еднократно обезщетение.
Изложеното сочи, че искането покрива фактическия състав на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), а не този на чл. 193 ГПК (отм.) – допълване на решението, при което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право.
Предвид изложеното оплакването за неправилна квалификация на производството се явява неоснователно.
Правилно съдът е приел, че макар да се е произнесъл с решение, определите привременни мерки по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) имат характер на определение, което не подлежи на касационен контрол – по аргумент от чл. 282, ал. 3 ГПК (отм.) и с оглед неговия характер – определението не е преграждащо и с него не се дава разрешение по същество на друго производство. В този смисъл е и цитираната с обжалваното определение съдебна практика установена с т. 6 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 850 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за права защита и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 332 от 18.05.2015г. по гр. дело № 2597/2015г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о.
ОСЪЖДА С. П. М. да заплати на О. И. М. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 850 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ