О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 23.03. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1617/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. М. Д. от [населено място], приподписана от адвокат В. Г., против въззивно решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-то „Б” отделение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1171/2010 г., с което е обезсилено решение на Софийски районен съд, ГК, 24-ти състав от 13.07.2009 г., постановено по гр. д. № 1650/2007 г. и делото е върнато на СРС за произнасяне по предявените искове. С първоинстанционното решение са отхвърлени обективно съединени искове на М. Б. М., поставена под пълно запрещение с настойници родителите й Б. М. П. и П. Г. П., действаща в процеса чрез особен представител по чл. 16, ал. 6 ГПК /отм./ за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка във формата на пълномощно рег. № 6007/3.09.2003 г. на нотариус И. Л., рег. № 339 на НК с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 44 ЗЗД и за прогласяване нищожност на договор за дарение от 4.09.2003 г., извършен във формата на нот. акт № 084/ том ІV, рег. № 25088, н. д. № 627/2003 г. на нотариус Б. Я., рег. № 258 на НК с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси решени в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Формулиран e въпросът: В конкретния случай налице ли е произнасяне на първоинстанционния съд по непредявени искове, което да налага обезсилване на постановеното решение на основание чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК /отм./ или е налице нередовност на исковата молба, поради непрецизиране на исковете, при което делото не се връща за ново разглеждане на посочено от въззивния съд основание на исковете. Позовава се на Р. № 577/21.06.2000 г. по гр. д. № 1793/99 г., ВКС, ІV г. о. и на Р. № 1117/28.12.1999 г. по гр. д. № 425/99 г., ВКС, ІІ г. о., копия от които прилага.
За ответника по касация М. Б. М. е подаден писмен отговор от особен представител адвокат П. В.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане.
За ответниците по касация Б. М. П. и П. Г. П. чрез процесуален представител адвокат Ц. Ц. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове, като е приел, че е сезиран с иск за установяване нищожност на упълномощителна сделка, поради извършването й при липса на съгласие на майката на ищцата и иск за установяване нищожност на сключен въз основа на тази сделка договор за дарение в противоречие с чл. 73, ал. 3 вр. чл. 118 СК /отм./. Според въззивния съд обстоятелствата, на които се основават предявените искове се свеждат до претендиране последиците на чл. 31 ЗЗД. С исковата молба, приподписана от особен представител по чл. 123, ал. 1, изр. 2 СК /отм./, поради противоречие на интересите на ищцата с тези на нейните родители – настойниците й по право и ответници по делото и представлявана в процеса от особен представител, назначен от съда по реда на чл. 16, ал. 6 ГПК/отм./ поддържа, че към момента на учредяване на представителна власт с пълномощното от 3.09.2003 г. и към момента на извършване на договора за дарение от 4.09.2003 г. тя е била недееспособна поради заболяване по ЕР на ТЕЛК от 1992 г., поради което не е могла да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, макар че е била поставена под пълно запрещение с влязло в сила съдебно решение в последващ на извършване на атакуваните по исков ред сделки момент. Според съдебния състав на въззивния съд фактите, на които се основават предявените искове е здравословното състояние на ищцата към момента на упълномощителната сделка и дарението при непрецизно заявено искане съдът да прогласи нищожност, вместо унищожаемост на сделките.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По обуславящия изхода на делото във въззивната инстанция процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със съдебната практика на ВКС, израз на която е Р. № 1117/28.12.1999 г. по гр. д. № 425/99 г., ВКС, ІІ г. о., с което е прието, че неспособността да се разбират или ръководят действията по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е налице, ако това се дължи на слабоумие или душевна болест, а липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да изразява воля по причини вън от слабоумието и душевната болест.
Изложението не съдържа обосноваване на основанието за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с разясненията на това основание, дадени с т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на СГС, ГК, ІV-то „Б” отделение от 15.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1171/2010 г. по касационна жалба от ответника С. М. Д., приподписана от адвокат Д. Г..
Определението е окончателно.
Делото да се върне на Софийски районен съд, ГК, 24-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: