6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София , 26,05,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март , през две хиляди и шестнадесета година ,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Росица Божилова т.д. № 2554 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 190/25.05.2015 год. по т.д.№ 214/2015 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 67/05.02.2015 год. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на : 1 / [фирма], на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ал.1 ТЗ ,сумата от 85 535,24 лв. – дължима на ищеца,като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, цена на изкупена електрическа енергия, за периода 18.09.2012 год. – 31.05.2013 год., съгласно договор за изкупуване на електрическа енергия № 643/25.07.2012 год., както и сумата от 4 309,11 лв., обезщетение за забава в издължаване на главницата,за периода 07.12.2012 год. и до предявяването на исковата молба, както и 2 / на [фирма], на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ал.1 ТЗ, сумата от 31 129,80 лева – дължима му,като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници,цена на изкупена електрическа енергия, за периода 18.09.2012 год. – 31.05.2013 год., съгласно договор за изкупуване на електрическа енергия № 644/25.07.2012 год., ведно със сумата от 4 187,93 лв. – обезщетение за забава в издължаването на главницата, за периода 07.12.2013 год.и до датата на завеждане на исковата молба, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради неправилно приложение на чл.177 ал.1 АПК относно последиците от отмяната , с влязло в сила съдебно решение, на индивидуален административен акт – Решение на ДКЕВР № Ц – 33/14.09.2012 год. / отменено в частта му по раздел VІІІ ,т.1.и 2 с решение № 5 470 /18.04.2013 год. по адм.д. № 13254 / 2012 год. на тричленен състав на ВАС,, потвърдено от петчленен състав на ВАС , с решение № 14425 / 05.11.2013 год. по адм.дело № 8083 / 2013 год./, с което са били определени временни цени за достъп до електроснабдителната и електроразпределителната мрежи, по които на ищците е била начислена цена за достъп, дължима към [фирма],цедирана от същото в полза на ответника и прихваната от него , срещу изискуеми негови задължения към всеки от ищците от цена за изкупена електрическа енергия,произведена от всеки от тях, като собственик и оператор на вятърна електроцентрала.Според касатора това е и основния спорен въпрос, предопределящ изхода на делото – дали с отмяната на решението на ДКЕВР, определящо временните цени за достъп,приложени спрямо ищците , отпадат с обратна сила последиците му,все едно не е съществувало в правния мир. В тази връзка са развити и съображения по значението на предвиденото предварително изпълнение на административния акт, както и за значението на порока, с който е бил обременен.От разпоредбите на чл.84 ал.3 ЗЕ и чл.30 от ЗЕВЛ касаторът е обосновал извод, че в тежест на производителя на електрическа енергия е иницииране процедура за договаряне на цена за достъп и само предвид липсата на такава инициатива операторът на мрежата се е позовал на пар.197 ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ , обръщайки се към ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп.Оттук е изведен довода ,че ищците не могат да извличат облаги от собственото си недобросъвестно поведение, нито ответникът да бъде санкциониран за незаконосъобразното поведение на регулаторния орган ДКЕВР.
Ответните страни – [фирма] и [фирма] – оспорват касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, позовавайки се на богата и непротиворечива практика на административните съдилища , относно правните последици от отмяната на индивидуален административен акт, с която въззивното решение не конфронтира.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди,че прихванатите от ответника суми – от цена за достъп до електроразпределителната мрежа, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници – подлежат на връщане,т.е. не е налице ликвидно вземане,с което ответникът да би могъл да извърши прихващане с дължимите от него на ищците, претендирани по исковете с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ал.1 ТЗ, суми от продажна цена за изкупена електрическа енергия, тъй като ценообразуването е извършено въз основа на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,съгласно Решение № Ц – 33/14.09.2012 год. на ДКЕВР, отменено в съответната му част с влязло в сила решение № 5 470 /18.04.2013 год. по адм.д. № 13254/2012 год. на тричленен състав на ВАС,, потвърдено от петчленен състав на ВАС, с решение № 14425 / 05.11.2013 год. по адм.дело № 8083/2013 год..Ищците считат, че с отмяната на решението на ДКЕВР,с действие спрямо всички и обратно действие,е отпаднало основанието за заплащане на цената,съгласно издадените от ответника фактури.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на исковете,въззивният съд е приел,че между страните са налице валидно възникнали и съществуващи към процесния период правоотношения по договори за изкупуване на електрическа енергия,произвеждана от ищците,като собственици и оператори на вятърни електроцентрали.Касационната жалба,аналогично и въззивната жалба на същата страна, не повдигат спор относно размера на установените като дължими покупни цени на електрическа енергия.Временните цени за достъпа до електропреносната и електроразпределителни мрежи, с вземания от каквито, прехвърлени му по договори за цесия от [фирма] ответникът е извършил прихващане по чл.103 ЗЗД с претендираните от ищците суми от цена за изкупена електрическа енергия , са определени с Решение на ДКЕВР № Ц – 33.Отмяната на решението на ДКЕВР в съответно приложимата спрямо спора част – раздел VІІІ т.1 и т.2,с влязло в сила решение на ВАС,според въззивния съд има обратно действие,състоящо се в отпадане задължението на ищеца за заплащане на цена за процесния период. Конститутивното действие на отмяната на административния акт има действие спрямо всички. Въззивният съд е приел,че решение № КМ 1/13.03.2014 год. във връзка с решение № Ц – 6 / 13.03.2014 год. на ДКЕВР, относно определяне на компенсаторни мерки по уреждане отношенията относно цената на достъп, са по начало неприложими спрямо ответника,а спрямо цедента му [фирма]. Несъществуването на вземанията, по преждеизложените съображения, е обосновало извод на въззивния съд за нищожност на цесията, поради невъзможен предмет. Липсата на предпоставки за извършване на прихващането е обосновало и решаващият извод за дължимост на претендираната от ищците цена за закупена електрическа енергия.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следния въпрос: С отмяната на индивидуален административен акт, за който законът / чл.13 ал.7 ЗЕ / предвижда предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици, все едно не е съществувал в правния мир, т.е. решението за отмяната му има ли обратна сила ? – страната обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с твърдението за липса на задължителна съдебна практика в отговор на този въпрос.
Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия е обусловил решаващият извод на въззивния съд,за липсата на предпоставки за извършеното от ответника прихващане на дължими от същия суми от цена за изкупуване на произведена от ищците електрическа енергия, срещу дължима от същите цена за достъп до електроснабдителната и електроразпределителната мрежи. Не се явява обоснован допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.По така поставения въпрос е налице задължителна за въззивния съд съдебна практика – решения по реда на чл.290 ГПК : № 157 по т.д.№ 3018 / 2014 год.,реш.№ 155 по т.д. № 2611 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 212 по т.д.№ 2956 / 2014 год. на І т.о. на ВКС и реш.№ 28 / 28.04.2016 год. по т.д.№ 353/2015 год. на ІІ т.о. на ВКС, с която въззивното решение не конфронтира.В същите се съдържа отговор на поставения въпрос,в смисъла,споделен и от въззивния състав, обобщен до следното : отменителното съдебно решение, съгласно чл.177 ал.1 изр. второ и чл.183 АПК има действие спрямо всички лица,независимо дали са участвали в съдебното производство по оспорване на акта.Чл.195 ал.1 АПК прредвижда темпорално действие занапред само на съдебното решение с което се отменя подзаконов нормативен акт, а решение № Ц – 33 / 14.09.2012 год. на ДКЕВР няма такъв характер.Нормата на чл. 195 ал.1 АПК е изключение от базисното общо правило,че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията на чл.146 АПК – за материална и процесуална законосъобразност – индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от издалия ги административен орган правни последици.Следователно, отмяната на индивидуален административен акт, какъвто акт е и решение № Ц – 33/14.09.2012 год. на ДКЕВР , съгласно чл.13 ал.2 ЗЕ , има обратно действие.
Предвид наличието на задължителна и непротиворечива съдебна практика, с която решението е съобразено,е изключена хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, още повече че същата не е обоснована съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190/25.05.2015 год. по т.д.№ 214/2015 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, да заплати на ответните страни разноски за настоящото производство, както следва : в полза на [фирма] – сумата от 3 840 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и в полза на [фирма] – сумата от 3 780 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :