4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6735 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт П. К., против въззивното решение № 1677 от 23 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 2155 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е потвърдено решение № 2110 от 30 април 2013 г., постановено по гр.д. № 18242 по описа на районния съд в гр. Варна за 2012 г. в обжалваните му части за отмяна на уволнението на К. М. В. от [населено място], за възстановяване на В. на заеманата преди уволнението длъжност „пазач-портиер” в отдел „С., о. и О.”, и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставането на В. без работа поради незаконното уволнение за периода 5 декември 2012 г. – 16 април 2013 г. в размер на 3041,60 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска, и в полза на В. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради несъобразяване на всички доказателства по делото – според двете влезли в сила експертни решения на ТЕЛК ищецът е с определена 94% трайна неработоспособност и като здравни противопоказани условия за труд са описани продължително стоене прав и вървене, както и външни атмосферни влияния, и при работодателя липсва друга подходяща за здравословното състояние на работника работа. Като неправилен е посочен изводът на съда за липса на влязло в сила експертно решение на ТЕЛК. Според длъжностната характеристика за длъжността на ищеца, той следва да извършва дейности, свързани с движение, работа на открито, под въздействие на атмосферни условия, които са включени като противопоказания по предписанията на ТЕЛК. Сочи се, че заповедта за уволнение е съставена съгласно изискванията на КТ и е мотивирана. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят два правни въпроса, като се поддържа искане за допускане на обжалването на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Представят се определение на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК и решение на въззивен съд, като нито един от двата съдебни акта не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като актът на ВКС не съставлява съдебна практика, а въззивното решение е без отразяване за влизането му в сила.
Ответникът К. М. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. Т., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът приема повторното уволнение на ищеца на основание чл. 325, т. 9 КТ за незаконно, тъй като в заповедта за уволнение е посочено основанието невъзможност на лицето да изпълнява възложената му работа въз основа на влязло в сила експертно решение на ТЕЛК от 29 октомври 2012 г., и според съдебната практика установяването дали ищецът страда от заболяване, довело до трайно намалена работоспособност, довела до невъзможност да изпълнява конкретно възложената му работа, следва да бъде сторено с влязло в сила решение на ТЕЛК, а в случая такова няма – във влезлите в сила решения по отношение на ищеца или не е попълнена графата за противопоказани условия на труд, или липсва определяне, че лицето е нетрудоспособно за длъжността си пазач-портиер, или се сочи нетрудоспособност на лицето за друга длъжност („охранител”). Последното решение на ТЕЛК от 29 октомври 2012 г. е било обжалвано от ищеца и не е било влязло в сила към датата на уволнението 5 декември 2012 г., това решение е отменено от Н., постановено е ново решение от 25 февруари 2013 г., отново отменено от Н., след което е постановено ново решение от 7 юни 2013 г., според което лицето може да работи като пазач-портиер, но е необходимо да се разширят облекчените условия на труд, но и то е обжалвано, и спорът е още висящ. Прието е, че след като не е изпълнено изискването да е налице влязло в сила решение на ТЕЛК, в което да е посочено, че болестта на ищеца, довела до съответния процент инвалидност, обуславя невъзможността му да изпълнява заеманата от него длъжност по трудовото правоотношение, е ирелевантно има ли или не друга длъжност в предприятието, подходяща за заемане от работника.
К. съд намира, че касационното обжалване не следва да се допуска по поставените от касатора правни въпроси.
На първо място се пита следва ли работник, за който има влязло в сила решение на ТЕЛК, с което му се оценява работоспособността като 94% трайна неработоспособност, и са посочени като здравни противопоказания условия на труд – продължително стоене прав и вървене, както и външни атмосферни влияния, да се иска ново становище на ТЕЛК относно възможността работникът да заема досега заеманата длъжност, чиито задължения са допълнени с нови, включващи описаните като здравни противопоказания условия на труд – продължително стоене прав и вървене, както и външни атмосферни влияния. Този въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като тълкуването на съда и дадения извод са различни – прието е, че законът предпоставя в случаите на предприето уволнение по чл. 325, т. 9 КТ влязло в сила решение на ТЕЛК за невъзможност да се изпълнява конкретната работа от лицето, каквото съдът приема да не е налично. Дали работодателят е бил задължен да иска ново становище от ТЕЛК в случаите, когато задълженията на работника са допълнени с нови, не е било разглеждано от въззивния съд, поради което липсва обуславяща воля, изразена в решението, която да подлежи на преценка по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос е може ли съдът да приеме, че уволнението е законосъобразно, ако установи, че липсва подходяща за здравното състояние на работника работа. Макар принципно отговорът на този въпрос да е положителен, в случая въпросът също не е обусловил изхода на спора, тъй като съдът изобщо не е съобразявал подобни обстоятелства – заявено е в решението, че наличието или липсата на подобна длъжност в предприятието е ирелевантно, като този извод на съда е базиран на предходното му заключение, че уволнението е незаконно, в случай че липсва една от посочените в закона предпоставки (влязло в сила решение на ТЕЛК). Затова и по този правен въпрос не се налага допускане на касационното обжалване.
Ответникът В. претендира присъждане на сторените за касационното производство разноски от 200 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, които му се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1677 от 23 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 2155 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на К. М. В. от [населено място], [улица], сумата от 200,00 (двеста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: