Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4428_15_opr_chj_274(3)p2@423(1)gpc_zapov_precr
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 28.09. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4428 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. М. срещу определение № 11895 от 09.06.2015 г. по ч. гр.д. № 4645 /2015 г. на тричленен състав на Софийски градски съд,, т.о., с което на основание чл. 423,ал.1,т.2 ГПК е прието възражение, подадено на 14.11.2014 г. от Е. Т. Лангмаак против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 04.06.2014 г. по ч.гр.д. № 25635 /2014 г. по описа на Софийски районен съд, І г.о., 51 с-в., на основание чл. 423,ал.3, изр.2-ро ГПК е спряно изпълнението на заповедта и делото е върнато на СРС за връчване на указания по чл.415, ал.1 ГПК. СГС е приел за основателен довода на Е. Т. Лангмаак, че заповедта не и е връчена надлежно чрез залепване на уведомление на адрес в С., тъй като в деня на връчването не е имала обичайно местопребиваване на територията на Р. България по смисъла на чл.48,ал.7 КМЧП.
Насрещната страна Е. Т. Лангмаак е подала писмен отговор на частната жалба, в който твърди, че съгласно т.8 от ТР № 4 /2013 г. на ВКС, ОСГТК за заповедното производство въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, обжалваното определение е от този вид и частната жалба е недопустима.
Настоящият състав намира, че жалбата е недопустима, макар да не споделя довода, наведен с писмения отговор, че обжалваното определение е въззивно.
Настоящият състав приема, че обжалваното определение по чл.423,ал.3 ГПК не е въззивно Както е прието и в определение № 443 от 24.06.2010 г. по ч.т.д № 497 /2010 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, с определението по чл.423,ал.3 ГПК въззивният съд не се произнася в качеството си на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционен съдебен акт, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Както е прието и в определение № 561 от 07.12.2012 г. по ч.г.д № 580/2012 г., г.к., ІІ т.о. на ВКС, в което има позоваване на вече установена практика на ВКС, производството по чл.423 ГПК, развиващо се пред въззивния съд, е извънинстанционно. С определението по чл.423, ал.3 ГПК окръжният съд се произнася не в качеството си на въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от процесуалния закон специални правомощия. В мотивите по т.15 от ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС също е прието, че в производството по чл.423 ГПК се извършва преценка, различна от тази на заповедния съд, а именно относно съществуването на основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Настоящият състав възприема посочените разрешения.
Но настоящият състав намира, че определенията по чл.423,ал.3 ГПК, които се постановяват по възражение срещу заповед за изпълнение, не са преграждащи развитието на заповедното производство по смисъла на чл.274,ал.1, т.1 ГПК, нито пък обжалваемостта им е изрично предвидена в закона. Затова тези определения не подлежат на обжалване и подадената срещу такова определение частна жалба по настоящото дело следва да бъде оставена без разглеждане по същество като недопустима.
В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС, отразена например в подробно мотивираните определение № 140 от 23.02.2010 г. по ч.т.д № 65/2010 г. и в определение № 443 от 24.06.2010 г. по ч.т.д № 497/2010 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС (посочено и по-горе), постановени на основание чл.274,ал.2,, изр..2 ГПК и в определение № 445 от 03.06.2011 г. по ч.т.д № 393/2011 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС и определение № 561 от 07.12.2012 г. по г.д № 580/2012 г., г.к., ІІ о.о. на ВКС (посочено и по-горе), в които са посочени и други определения, съдържащи същото разрешение.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на В. С. М. срещу определение № 11895 от 09.06.2015 г. по ч. гр.д. № 4645 /2015 г. на Софийски градски съд,, т.о., и прекратява производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.