3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 29 юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №2884/2015 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Н. В., [населено място], приподписана от адвокат Ц. К., срещу определение № 581 от 06.03.2015 г. по в.ч.гр.дело № 318/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 59/11.02.2015 г. по гр.д. № 605/2013 г. на Поморийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото в частта относно предявения от жалбоподателя евентуално съединен иск за признаване за установено, че ответникът “Ф. ф. с. л.” не е собственик на лек автомобил „А. Q 7” с ДК №, поради недопустимост на иска. Въззивният съд е посочил, че ищецът в първоинстанционното производство е предявил положителен установителен иск за собственост срещу ответника по отношение на процесния автомобил, а при евентуално отхвърляне на иска е поискал съдът да признае за установено, че ответникът не е собственик на автомобила. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяване на евентуално съединения отрицателен установителен иск, тъй като не са наведени твърдения, че е носител на други вещни права, освен правото на собственост, които да са смутени от претенциите на ответника.
Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно. Изложени са доводи за произнасяне по въпроса при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Твърди се, че същият е разрешен в противоречие с ТР №8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк. дело №8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба “Ф. ф. с. л.”, В., е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат П. П., в който излага становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът е формулирал въпрос, който е обусловил изхода на делото, но не е разрешен в противоречие с посоченото ТР на ВКС. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е съобразил даденото в ТР №882012 от 27.11.2013 г. по тълк. дело №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на закона, според което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Обжалваното определение е в съответствие с цитираното тълкувателно решение, тъй като когато се иска със сила на пресъдено нещо да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесната вещ, то последният няма правен интерес от предявяване и на евентуален отрицателен установителен иск относно чуждото право на собственост – това на ответника.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 581 от 06.03.2015 г. по в.ч.гр.дело № 318/2015 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.