2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
гр. София, 30.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1428 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.396, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано адв. Т., срещу определение № 894 от 10.12.2014г. по ч.т.д. № 3419/14г. на ВКС, ТК, I т.о., с което след отмяна на определение № 2301 от 16.09.2014г. по т.д. № 3247/2014г. на САС е допуснато на основание чл.391 и сл. ГПК обезпечение на иска на [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.517, ал.4 ГПК чрез възбрана върху описания недвижим имот.
Частният жалбоподател поддържа, че възбраненият имот вече не е негова собственост, а е собственост на [фирма]. Поддържа още, че никога не е бил пряк длъжник на молителя, а само евентуално трето задължено лице и то, ако се постанови прекратяването и заличаването му от търговския регистър. Поддържа, че наложеното обезпечение е неправилно, незаконосъобразно, недопустимо, постановено в противоречие с добрите нрави и с Конституцията на Република България, прогласяваща неприкосновеност на частната собственост. Моли частната му жалба да бъде допусната до разглеждане, тъй като е напълно лишен от защита, а реалният собственик ще търпи вреди. Поддържа, че когато ВКС се е произнесъл като втора инстанция и допуска налагането на обезпечителни мерки, ответната страна се лишава от право да обжалва изобщо, но докато тече обезпечителното производство не е страна по него. В този случай ВКС няма задължение за служебна проверка на твърденията на молителя и ги приема в пълнота, без значение дали представените документи са истински или не, а ответникът не може да се защити, но не може и да обжалва. Счита, че това е правен абсурд, като поддържа, че решаването му е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима.
С обжалваното определение, постановено в производство по чл.274, а.2 ГПК, състав на ВКС, ТК, I т.о. се е произнесъл по частна жалба срещу определение на апелативния съд, с което е оставено без уважение искане за допускане на обезпечение, и след отмяната му е допуснал исканото обезпечение.
Съгласно разпоредбите на чл.396, ал.1 и ал.2 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба, а в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Следователно на обжалване подлежат само определенията, с които въззивният съд за първи път допусне обезпечение на иска по частна жалба срещу определение, с което е отказано допускане на обезпечение. Обжалваното в настоящото производство определение не е постановено от въззивен съд, а от състав на Върховния касационен съд и поради това следва да се приеме, че не е от категорията на определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и поради това е процесуално недопустима.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], представлявано адв. Т., частна жалба срещу определение № 894 от 10.12.2014г. по ч.т.д. № 3419/14г. на ВКС, ТК, I т.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: