О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 07.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1047/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от В. Д. С. касационна жалба срещу решение № 918 от 08.07.2011 г. по в.гр.д. № 894/2011 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касаторът счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на делото от касационната инстанция ще допринесе за решаването на делата според точния смисъл на законите. Конкретно са поставени следните въпроси: длъжен ли е съдът служебно да провери дали са налице процесуалните предпоставки за уважаване на иска по чл. 74, ал.2 във вр. с чл. 72 ЗС и в частност дали ответникът е бил собственик на имота към момента на извършване на подобренията в него; пасивно легитимиран ли е да отговаря по този иск ответник- несобственик; длъжен ли е съдът служебно да насочи ищеца да представи доказателства за собствеността на имота, в който са извършвани подобрения към момента на извършването им, съдействайки на страните при изясняване на спора от фактическа страна; непредставянето на писмени доказателства, че ответникът е собственик на имота, в който се претендират подобренията, дава ли основание на съда да приеме безусловно, че този ответник е бил собственик на имота към момента на извършване на подобренията и е пасивно легитимиран да отговоря по иск за присъждане на увеличената стойност на имота.
Ответникът по касация Н. И. Н. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение са потвърдени решение № 3181 от 30.10.2009 г. по гр.д. № 2063/08 г. на Районен съд – Варна в частта, с която В. Д. С. е осъден да заплати на Н. И. Н. сумата 7 159.78 лв., представляваща увеличената стойност на недвижим имот – апартамент № “И”, находящ се в [населено място], [улица], ет. 4, вследствие извършените в него подобрения от ищеца, както и решение № 3974 от 26.11.2010 г. по същото дело, с което е отказано допълване на главното решение. От фактическа страна по делото е установено, че през 1995 г. В. Д. С. е учредил на Д. К. Г., действащ като [фирма], право на строеж върху собственото си дворно място за построяване на изби, гаражи и жилища, съобразно визата за проектиране и одобрен архитектурен проект, срещу задължението на приобретателя да осъществи със собствени сили и средства в пълен обем новото строителство, като след завършване на строителството предаде в собственост на прехвърлителя посочените в договора самостоятелни обекти. С влязло в сила решение по т.д. № 542/01 г. на Варненския окръжен съд този договор е развален поради неизпълнение на задължението на приобретателя да довърши и предаде на В. С. съответните обекти в определения срок. Установено е също, че ищецът Н. Н. е придобил жилището по договор за покупко – продажба, сключен с [фирма] на 03.11.2000 г., след като е била вписана исковата молба по т.д. № 542/2001 г. С влязло в сила решение по гр.д. № 5140/2004 г. на Варненския районен съд Н. И. Н. е бил осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на В. Д. С. владението върху апартамент ”И”, находящ се на четвъртия етаж на жилищната сграда в [населено място], [улица], като е прието, че като собственик на терена, върху който е построена сградата, В. Д. е придобил правото на собственост върху жилището по приращение.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът Н. Н. няма качеството на добросъвестен владелец, тъй като е придобил имота след вписване на исковата молба по т.д. № 542/2001 г. против неговия праводател за разваляне на договора за учредяване на право на строеж. Приел е също, че претендираните от ищеца подобрения в имота са били извършени със знанието и без противопоставянето на собственика В. Д., поради което ищецът като добросъвестен подобрител по смисъла на чл. 74, ал.2 ЗС се ползува от правата по чл. 72 ЗС и има право да му бъде присъдена увеличената стойност на имота. Въззивният съд е кредитирал заключението на повторната съдебно- техническа експертиза, според която увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения, намалена с процент за овехтяване, е 8 149 лв. Тъй като искът на Н. Н. е бил уважен от първоинстанционния съд в по – малък размер и в отхвърлителната си част първоинстанционното решение не е било обжалвано пред въззивната инстанция, съдът е оставил същото в обжалваната му част в сила.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Те се основават на разбирането на касатора, че същият е придобил собствеността върху процесното жилище от момента на влизане в сила на решението по т.д. № 542/01 г. на Варненския окръжен съд/ 23.07.2003 г./, с което е развален сключеният между него и [фирма] договор за учредяване на право на строеж, което е неправилно. Съгласно чл. 88, ал.1 ЗЗД развалянето на договорите има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, какъвто договорът за учредяване / прехвърляне/ на право на строеж не е. Това означава, че с обратно действие – от момента на сключване на договора за учредяване на право на строеж, а не от момента на влизане в сила на решението за разваляне на договора, отпада правото на приобретателя да придобие собствеността върху обекта, за който е била учредена суперфицията. Счита се, че той не е бил собственик на постройката. Собственикът на земята става собственик на построеното върху нея по приращение не от момента на разваляне на договора, а от момента на построяването на сградата. По въпроса за действието и правните последици на решението за разваляне на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, има трайно установена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Поради това поставените от касатора правни въпроси, макар да са обусловили изхода по спора, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не налагат допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 918 от 08.07.2011 г. по в.гр.д. № 894/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: